Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Консултанти по блокчейн представиха прототипи за търговия с акции, регистриране на активи, гласуване и одобряване на разплащания. Никое от тях обаче не влиза в търговска експлоатация, защото всички са по-скъпи от простите методи, които разчитат на съществуващи бази данни и софтуерни решения, както правителството на Върмонт заключи неотдавна.[194]
Междувременно банките не се справят особено добре с прилагането на по-раншни технологични решения, разработени специално за тях. Докато главният изпълнителен директор на „Дж. П. Морган Чейз“ възхваляваше блокчейн технологията в Давос през януари 2016 г., интерфейсите Financial Exchange на неговата банка (технология от 1997 г., предназначена да осигури на агрегаторите база данни с информация за клиентите) не работеха от два месеца.
За разлика от това, мрежата Биткойн се роди от устройството на блокчейна, два месеца след като Накамото представи технологията. Тя функционира без прекъсване до ден днешен и е достигнала биткойни на стойност $150 милиарда. Блокчейнът е решение на проблема за електронните пари. Понеже беше работещо решение, се разрасна бързо, докато Накамото работеше анонимно и комуникираше кратко и само по имейл в продължение на около две години. Нямаше нужда от инвестиции, рискови капитали, конференции, реклами.
Както става ясно от това изложение, съмнителна е идеята, че блокчейн технологията съществува и може да бъде прилагана, за да решава специфични проблеми. Много по-точно би било да разбираме блокчейн структурата като интегрална част от функционирането на Биткойн, нейните тестови варианти и имитации. Така или иначе терминът „блокчейн технология“ се използва за простота и яснота. В следващата част на тази глава ще разгледаме най-често изтъкваните възможни приложения на блокчейн технологията, а в частта след нея ще обърнем внимание на главните пречки пред прилагането ѝ за решаване на тези проблеми.
Потенциални приложения на блокчейн технологията
Преглед на стартъпите и изследователските проекти, свързани с блокчейн технологията, стига до извода, че потенциалните приложения на блокчейните могат да бъдат разделени на три основни сфери.
Дигитални разплащания
Съществуващите комерсиални механизми за разплащания разчитат на централизирани счетоводни регистри, в които се вписват всички транзакции и се поддържат счетоводни баланси. По същество транзакцията се предава един път от участващите в нея страни към посредника, проверява се валидността ѝ и двете сметки се променят съответно. При блокчейна транзакцията се разпраща до всички мрежови нодове, което означава много повече предавания, повече компютърен ресурс и време. Транзакцията става част от блокчейна и се копира на всеки компютър от мрежата. Това е по-бавно и по-скъпо от централизираната оторизация и обяснява защо „Виза“ и „Мастъркард“ оторизират по 2 000 транзакции в секунда, докато Биткойн може в най-добрия случай да оторизира 4. Биткойн има блокчейн не защото това позволява по-бързи и по-евтини транзакции, а защото отстранява нуждата от доверяване на трета страна посредник. Транзакциите се одобряват, понеже нодовете си съперничат да ги удостоверяват, без да се възлага доверие на някой от тях. Непрактично е посредници да си въобразяват, че могат да подобрят работата си, като внедрят технология, която жертва ефективността и бързината именно за да отстрани нуждата от посредници. При всяка валута, контролирана от централен авторитет, винаги ще е по-ефективно транзакциите да се регистрират централно. Съвсем ясно се вижда, че приложенията за разплащания с блокчейн ще трябва да се извършват със собствената децентрализирана валута на блокчейна, а не с централно контролирани валути.
Договори
Понастоящем търговските споразумения се пишат от адвокати, подчинени са на съда и изпълнението им се контролира от полицията. Криптографските системи за умни договори, като Етериум, ги кодират в блокчейн, за да ги направят самоизпълняващи се, без възможност за обжалване или отмяна, извън досега на съд и полиция. „Кодът е закон“ е девизът, използван от програмистите на умни договори. Проблемът при тази концепция е, че езикът, използван от адвокатите, когато пишат договори, се разбира от много повече хора, отколкото програмния език, използван от съставителите на умни договори. Може би само няколкостотин души по целия свят имат техническите познания, нужни за цялостното разбиране на последиците от един умен договор, а дори и те могат да пропуснат очевидни софтуерни бъгове. Дори и повече хора да овладеят програмните езици, нужни за оперирането на тези договори, малцината, които ги владеят най-добре, по дефиниция ще имат предимство пред останалите. Компетентността в програмирането винаги ще носи стратегическо предимство на притежателите ѝ пред всички останали.