Край Рио де ла Плата

— Ако се окаже възможно — да.

— Шест души! Помислете само колко време ще ви е необходимо!

— Е, ще се заема и със салджиите само ако видя, че разполагам с нужното време. Но и да се наложи да ги изоставя, това не ще е кой знае колко голямо нещастие за тях, понеже съм убеден, че кавалеристите искат само да прекосят реката със сала им, иначе няма да им сторят нищо лошо.

След този разговор ние се върнахме при парламентьора, който пожела да види своя началник.

— Искате да говорите с него, така ли? — попитах го аз.

— Естествено! — отвърна той. — Та нали трябва да го попитам какво да правим!

— Не е необходимо. Вие сте над петдесет души, които сигурно имат достатъчно акъл, за да знаят как се постъпва в подобно положение.

— Но без заповедите му не можем нищо да предприемем!

— Той няма право да ви заповядва, понеже е в ръцете ни. Изберете си друг предводител!

— Вече си имаме.

— Е, ами тогава ще се съобразявате с него, а не с нашия пленник. Ще ви го покажа, за да уверите другарите си, че действително сме го заловили. Нищо повече не мога да направя. Отсега нататък няма да разреша на никой от хората ви да идва в нашия бивак. Брат Иларио ще ви придружи и на него можете да кажете какво смятате да предприемете. После няма да има за какво друго да разговаряме.

Отидох при майора, отново натъпках кърпата в устата му развързах го от дървото, освободих и краката му, за да може да върви и го заведох при огъня. Щом видя своя подчинен, той се опита да му извика нещо, въпреки че устата му беше затъкната, ала през носа му излезе само някакво нечленоразделно мучене.

— Е, това майор Кадера ли е? — попитах парламентьора.

— Да — отвърна той. — Запушвате му устата, така ли? Тогава и ние ще постъпим така с нашите пленници.

— Ваша работа! Впрочем напъхах тази кърпа в устата му само за тези няколко минути, за да не можете да разговаряте. Веднага, щом си тръгнете, ще я извадя. Имате ли и други забележки?

— Ще ми разрешите ли да задам на майора един въпрос?

— Добре — отговорих аз, тъй като бях сигурен, че Кадера не бе в състояние да му издаде никаква тайна.

— Желаете ли да ви разменим срещу нашите пленници! — попита парламентьорът своя началник.

С много енергично движение на главата майорът даде да се разбере, че не желае.

— Но какво да правим тогава?

Офицерът посочи на изток и разпери три пръста.

— Трябва да настояваме за освобождаването на лейтенанта и на двамата му придружители, така ли?

Кадера кимна и след като извъртя очи към мен, направи с пръсти всеизвестната пантомима за броене на пари.

— Това пък какво означава? Не го разбирам — каза.

— Ще ви кажа — отвърнах му аз. — Майорът даде една част от парите, които носеше у себе си и аз ги изпратих на ранчерото, чиято алкерия опожарихте, за да го обезщетя за нанесените му вреди. Сега началникът ви си ги иска обратно.

Кадера кимна. Неговият подчинен продължи да пита:

— Тогава ще трябва да освободим пленниците само при условие, че срещу тях ни дадат лейтенанта заедно с двамата му спътника и парите, нали?