Край Рио де ла Плата

Най-сетне кръгът на кавалеристите се разтвори и монахът се появи. Заедно с един от мъжете той напусна полуострова. Другите останаха в бивака. Сигурно брат Хагуар се канеше да заведе този човек до скривалището ни. Но той не биваше да разбере, че и аз съм бил тук, ето защо взех да се прокрадвам скришом по петите им, без да се присъединявам към двамата. След като изминаха едно късо разстояние, те се спряха и видях как монахът завърза очите на другия. Това бе похвално от негова страна, защото така убежището ни щеше да остане в тайна, а самият аз успях да се приближа до тях толкова, че ми бе възможно да му направя знак да не разговаря с мен. Той ме разбра и ми кимна. Тогава се прокраднах покрай тях и застанах начело. При опасните места монахът водеше човека за ръката. Така стигнахме до нашето скривалище, без кавалеристът да забележи, че брат Хагуар не е бил сам при тях. А това бе много важно за мен.

Когато ни видяха да се задаваме, насядалите на земята хора скочиха на крака. Монахът свали кърпата от очите на своя придружител, който се огледа наоколо.

— Кого ни водите? — попитах брат Иларио. — Нима се налагаше?

— Да, сеньор — отговори ми той. — Ще служи като парламентьор между нас и неговите хора.

— Добре. Как ви посрещнаха?

— Естествено бяха много изненадани да ме видят тук. Или изобщо не са вярвали, че ще се появим, или поне не са допускали, че е възможно да пристигнем още днес.

— Държаха ли се враждебно?

— Много им се искаше, но им казах, че в такъв случай майорът незабавно ще бъде застрелян.

— Несъмнено щяхме да го направим. Ако ви беше паднал макар само един косъм от главата, сигурна смърт очакваше не само него, но и тримата негодници, които заловихме в Естансия дел йербатеро. Нямам никакво намерение да бъда прекалено учтив с подобни люде. Значи не ви повярваха, че сме пленили майора, така ли?

— Много им беше трудно да повярват.

— И сега този човек иска да го види и да разговаря с него? Не мога да го позволя.

— Защо не, сеньор?

Дръпнах го малко настрани и му обясних:

— Кавалеристът не бива да узнае как съм освободил двамата моряци. Иначе ще го каже на другарите си, а те не трябва да разберат, че съм бил на полуострова. Искам пак да отида там, за да измъкна и двамата Монтесо.

— Сеньор, твърде опасно е!

— О, не е. Дори ще е доста лесно, ако играете добре ролята, която съм ви отредил.

— И каква е тя, сеньор?

— Преди да говорим по този въпрос, трябва да знам дали кавалеристите са проявили готовност да освободят пленниците си.

— Нямат такова желание.

— А какво искат?