Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— О, вкъщи сме — обяви той, когато спряха пред входа.
Помогна й да слезе и се отправи към вратата. Раймонд и Нинон тръгнаха към задния вход.
Завъртайки ключа в ключалката, той отвори и пропусна пред себе си Карес в мрачното преддверие. В къщата беше влажно и студено. Той изпрати Карес да се стопли до жаравата на камината в салона.
— Мислила ли си за костюма си за бала с маски на Соланж?
Люсиен се поинтересува, като че искаше да подобри настроението, следвайки я в полутъмната стая.
— Не съм имала настроение да измислям костюми — отговори Карес, като му позволи да й помогне да си свали пелерината.
— Ще се състои само след седмица — напомни й той. — Може би мадам Сесил вече има нещо ушито.
— Този бал с маски на Соланж изглежда е събитието на годината.
Карес демонстрираше безразличие. Свали ръкавиците си и протегна ръце към огъня.
— Миналата вечер Соланж изпрати по мене един костюм. Изглежда са й го донесли от Франция преди няколко години. Тя се кълне, че изобщо не го е облякла, след като е видяла, че не е в неин стил. Помислила, че може да ти хареса. Смятам, че истинската причина е малкият размер, макар че бях достатъчно дипломатичен да не й го спомена — сподели Люсиен. — Въпреки това, на теб ще ти стои чудесно, а и мисля, че искаше да бъде учтива.
— Ти си бил със Соланж миналата вечер? — попита Карес с твърд глас.
Тя знаеше, че губернаторът отсъства. Той инспектираше крепостите в Бразилия по устието на Мисисипи.
— Обещах на Пиер-Франсоа да я наглеждам. Ти знаеш колко бързо се отегчава Соланж, а когато е отегчена, може да създаде хаос — говореше той, а в думите му се долавяше острота и неприязън.
— И какви са плановете й за бала с маски? — Попита Карес сдържано, като все още стоеше с гръб към него. Тя се бореше с обземащата я ревност. Беше ли безпътната Соланж причината, която го задържаше с часове чак до късно през нощта?
— Сложни, както обикновено — каза Люсиен със сарказъм в гласа.
Той дори не харесваше Соланж. Защо му трябва да прекарва токова време с нея? Карес си помисли с дълбока въздишка, че изобщо не разбира мъжете.
— Да не съм ти развалил настроението, скъпа? — попита той, като дойде и застана зад нея с ръце върху раменете й и с устни в косите й.
— Защо ми задаваш такъв въпрос? — промърмори тя, борейки се с нарастващата я нужда да бъде близо до него, да се обърне и да потъне в прегръдките му.
— Ти въздъхна толкова тежко — отговори той, обръщайки я срещу себе си.
— Времето стана студено след полъха на пролетта, което се прибави към меланхолията ми — каза Карес, като се отдръпваше от комфорта на прегръдката му, но ръцете му бяха върху раменете й.
— Според мен ще е по-добре да отидеш при Соланж този следобед. Не искам да мисля, че си сама и бродиш из тази голяма къща.
— Разбира се, ти би могъл да останеш и да ми правиш компания. — Тя прошепна тези думи, но се страхуваше, че много добре знае какъв отговор ще последва.
— Бих искал, скъпа, стига да можех, но имам неотложна работа.
Каза й това с извинителен, но твърд тон, нетърпящ възражения. Целуна челото й леко, а ръцете му я обгърнаха здраво:
— Но преди да тръгна, има време да се отбием до нашата спалня.
Той шепнеше в ухото й, а дъхът му беше топла милувка.
— Сега ли? — промърмори тя.
Тих дрезгав смях се откъсна от гърлото й. Чувствеността, която се съдържаше в думите му, повдигна настроението и обувана въображението й.
Точно когато Люсиен се наведе към нея, те чуха трополенето на ботушите на Раймонд по дървения под на дългия коридор. Той идваше от двора, след като беше закарал каретата до конюшнята. Те бързо се разделиха, когато той стигна до отворената врата на салона.
— Извинете ме, мосю, но един прислужник на мосю Сониер чака отвън. Той помоли да предам това съобщение на мадам — обяви Раймонд, като подаде сребърен поднос, в който имаше сгънато писмо запечатано с червен восъчен печат.
— Ивон — каза Карес, протягайки ръка за писмото. Тя бързо го отвори с ножчето за отваряне на писма, което Люсиен взе от бюрото и й подаде.
— Тя добре ли е? — поинтересува се той, щом видя намръщеното й лице.
— Времето й е дошло; изглежда, че бебето няма търпение да се роди — отвърна Карес. — Пиер е изпратил за жена от манастира, но аз обещах на Ивон, че ще бъда с нея, когато времето настъпи. Пиер казва, че тя е обезпокоена от факта, че бебето идва толкова рано. Не трябваше да роди преди края на следващия месец. Трябва да отида при нея — каза му тя, загрижена за приятелката си.