Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
Веднага след като контракциите спряха, Карес потопи парче лен в купата с вода и избърса зачервеното лице на приятелката си. Ивон лежеше изтощена, като си отдъхваше и подготвяше за следващата контракция.
Щом монахинята излезе за момент от стаята, за да донесе още вода, Ивон погледна Карес с лека закачка в ясните сини очи и прошепна:
— Не е така забавно бебето да излезе навън, както да влезе вътре.
— О, Ивон, сестра Ксавие не трябва да чува, че говориш такива неща — каза Карес, усмихвайки се на приятелката си.
— Никога няма да погледна това пак, без да се разтреперя.
Ивон посочи към тясната кушетка с ниско извити спираловидни рамене, която стоеше в единия край на леглото.
Когато моментът на раждането настъпеше тя щеше да бъде преместена върху леглото за акуширане. Тези прибрани рамене, в края на кушетката щяха да се отворят и да се спуснат отстрани и Ивон щеше да се държи за тях, за да й помогнат да изкара бебето на бял свят. Всяка господарска спалня имаше такова нещо, съхранявано до леглото.
След това Ивон не можа да продължи да говори, тъй като последва нова контракция. Карес взе ръката й, а монахинята засече времето. На Карес й се струваше, че контракциите продължават все по-дълго и стават все по-чести.
— Справяш се прекрасно, малката ми — каза на извиващата се от болки жена, сестра Ксавие. — Няма да продължи много.
— За мен няма да е достатъчно бързо, сестро — простена Ивон, сграбчвайки пръстите на Карес.
Дъждът се засилваше, докато трите жени, свързани от ритуал, стар колкото света, чакаха природата да си свърши работата. Пиер идваше до вратата през няколко минути, за да се увери, че всичко върви както трябва, след това сестра Ксавие се връщаше до леглото, за да засече последната контракция.
— Кажи… кажи ми някоя клюка — въздъхна Ивон, обръщайки се към Карес в края на една извънредно силна контракция. — Нещо, което да отвлече мислите ми от следващата…
Карес й разказа за планирания от Соланж бал с маски и те се закискаха над вероятния й избор на костюм, независимо от неодобрението на добрата сестра. След това Ивон беше обхваната от нова, още по-продължителна болка.
— Още няколко такива, малката ми, и си готова за леглото за раждане — каза монахинята на изтощената бъдеща майка.
— Благодаря на добрия Господ — прошепна Ивон. — Мисля, че не ми останаха много сили.
— Ще донеса още лен и ще говоря със съпруга ти — рече монахинята и се упъти към вратата.
— Бързо ми разкажи, преди тя да се върне и болката да започне отново, за убийството на Доминик — едва изрече Ивон. — Пиер е чул за това на пазара. Вярно ли е, че е била вуду магьосница и са видели бял мъж да напуска дома й същата сутрин?
Карес погледна приятелката си смаяна, но преди да успее да попита нещо, контракциите започнаха отново. Те не престанаха, докато стоновете на Ивон не се превърнаха във викове. Тя започна да се напъва, както й бе казала сестра Ксавие.
— Време е, малката ми, ще те преместим за твоето освобождаване — каза монахинята.
С помощта на Карес тя я премести върху тясната кушетка.
Самата Карес стоеше безпомощна, докато Ивон се държеше за подпорите на кушетката и се напъваше при всяка контракция. Стоновете й бяха дълбоки и постоянни, но сестра Ксавие не виждаше нищо нередно в това, а я окуражаваше с висок глас. Ивон забрави всичко, когато се показа главата на бебето с кичур оранжево-червена коса. След това малко, добре оформено телце се плъзна в чакащите ръце на сестра Ксавие.
— Имате чудесен син! — обяви монахинята.
По лицето на Карес се стичаха сълзи. Детето плачеше силно, а косата му имаше същия цвят като на майка му.
По-късно, след като Пиер видя сина си и придружи сестра Ксавие до изхода, Ивон лежеше в леглото си, облечена в чиста нощница, а бебето, увито в пелена, беше в ръцете й. Тя погледна Карес и каза:
— Личи си, че е мой, виж тази коса. Не мога да повярвам, че нещо толкова сладко може да причини толкова болка — въздъхна тя.
Погледна към Карес и попита притеснено:
— Нали не казах нищо вулгарно в присъствието на сестрата? От болка не мога да си спомня нищо.
— Не, въпреки че мисля, че сестра Ксавие е чувала по време на ражданията неща, които биха накарали и моряк да се изчерви — изрече Карес, докосвайки с преклонение мъничките пръстчета на бебето.
— Радвам се, че беше тук, Карес — каза Ивон и се прозя.
— Аз също се радвам, но мисля, че сега и двамата трябва да отдъхнете — нежно отвърна Карес. — Лека нощ и приятни сънища.
Докато тя стигна до вратата, и Ивон, и бебето заспаха. Пиер се изправи от стола си до огъня и й се усмихна уморено:
— Ще позвъня на кочияша ти. Той вечеря заедно с моите слуги в кухнята. Но мога да ти предложа късна вечеря. Аз не съм вечерял и ще се радвам на компанията ти.