Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Не пускайте кучето до роклята си — каза той. — Краката му са мокри. Ела насам, приятелю!
Но Балтазар тръгна към гостенката, която протегна ръка и го погали по главата. Джолиън старши продължи веднага:
— Видях ви онази вечер в операта; вие не ме забелязахте.
— Напротив, забелязах ви.
Той усети в тия думи неуловимо ласкателство, сякаш бе добавила: „Възможно ли е човек да не ви забележи?“
— Всички са в Испания — каза неочаквано той. — Останах сам. И отидох на опера. Риволи беше добра. Видяхте ли краварника?
В една обстановка, претоварена с тайнственост и почти с вълнение, той пое несъзнателно към това кътче на своя имот и тя тръгна редом с него. Снагата й се олюляваше леко, като на най-изисканите французойки; цветът на роклята й беше във френско сиво. Той зърна две-три сребърни нишки в кехлибарените й коси, така странни при тъмните очи и бледото лице. Неочакван кос поглед от тия кадифенокестеняви очи го смути. Този поглед идваше сякаш от далечни глъбини, бихме казали, от друг мир или, най-малкото, от човек, който не живееше изцяло в тоя. И той запита машинално:
— Къде живеете сега?
— В апартаментче в Челси87.
Не искаше да узнае как живее; не искаше нищо да узнае; но предателският въпрос пак изхвръкна.
— Сама?
Тя кимна. С облекчение чу отговора й. И веднага си каза, че ако не бе хрумнало другояче на съдбата, тя щеше да е сега господарка на тази горичка и щеше да му показва същия краварник.
— Всички са олдърнейки — промълви той. — Дават чудесно мляко! Тази е прекрасно същество! Ей, Миртъл!
Светложълтата крава с меки, тъмни очи — като очите на Айрин — не мръдна. Отдавна не беше доена. Тя ги поглеждаше от ъгъла си със своите лъскави, кротки, безсрамни очи, а от сивите й устни се бе проточила към сламата тъничка струя слюнка. Дъх на сено, ванилия и амоняк изпълваше полумрака на хладния краварник; и Джолиън старши каза:
— Останете да вечеряте с мен. Ще ви изпратя с каретата.
Долови, че в нея става борба; съвсем естествено, разбира се, при спомените, които имаше. Но той желаеше компанията й, хубавичкото лице, очарователната фигура, красотата й! Целият следобед беше сам. В очите му е имало може би тъга, защото тя отговори:
— Благодаря, чичо Джолиън. С удоволствие.
Той потърка ръце и каза:
— Чудесно! Да се връщаме тогава!
87
Лондонски квартал, дето живеят хора на изкуството.