Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Преди Маккамон и Сарейн да успеят да протестират, Каин вирна брадичка.
— Игрички ли, господин председател? Тази тактика ми е позната, честно, и наистина не струва. Колко хора сте водили тук преди нас и сте ги обвинявали по този начин с надеждата да изтръгнете някое породено от уплахата признание? Ако го правите достатъчно често, със сигурност все някой ще се стресне достатъчно и ще се поддаде.
Очите на Сарейн пламнаха.
— Базил, опитваш се да ни уплашиш и честно казано, това не ми харесва. От години ние тримата сме твои доверени съветници.
Базил заобиколи трона. Лицето му гореше от гняв.
— Не ти харесва ли? На мен пък не ми харесва някой… някой близък до мен… да се опитва да ме убие!
Сарейн едва успя да потисне страха си. Тя, Каин и Маккамон бяха извършили достатъчно спорни неща, за да може и най-малката грешка, и най-малкият пропуск да насочи вниманието към тях. Бе наясно с ролята, която самата тя бе играла в заговора.
— Ти ли беше? — Базил насочи обвиняващия си поглед към нея като мощен язерен лъч, сякаш знаеше, че от тримата тя ще се пречупи най-лесно. — Сарейн?
Ако не кажеше нищо, Базил щеше да реши, че е виновна. Ако яростно отречеше участието си в заговора, щеше да изглежда виновна.
— Базил, престани. Как може да мислиш, че е замесен някой от нас? Знаеш, че можеш да ми вярваш.
— Мога ли? — Струваше й се съвсем непознат. — Още днес ще уредим въпроса. Още сега.
— Господин председател, не сте представили никакви доказателства за тези нелепи обвинения — обади се Каин и Базил отмести своя поглед-язер от Сарейн.
— Имам всички необходими доказателства, заместник-председателю.
Със сигурност, която не бе изпитвала никога досега, Сарейн разбра, че Базил смята да обвини един от тях тримата. Нямаше да позволи на никого да напусне стаята, докато не остане удовлетворен.
Знаеше, че ако Базил я подложи на пряк разпит, ще се пречупи, но се надяваше, макар и съвсем малко, че ще я удостои с благоволението на съмнението заради някогашните си чувства към нея. Трябваше все още да изпитва някаква, дори и най-слаба привързаност към нея. Просто трябваше!
От друга страна, Базил можеше да нареди да екзекутират Каин и Маккамон. Не му трябваха много оправдания, за да убие осемнадесетте набедени съзаклятници на площада пред всички, нали?
Може би, ако признаеше, Базил щеше само да я върне на Терок — това, което Сарейн и бездруго искаше. Стори й се, че това е единственият начин да се измъкне от тази бъркотия, единствената й възможност да спаси другите двама.
Тя си пое дъх и отвори уста, готова да заяви, че тя — единствено тя — е виновната, но Маккамон й хвърли бърз поглед и я изпревари:
— Аз бях. Аз оставих краля и кралицата да избягат.
— Лъже! — извика Сарейн.
— Капитан Маккамон, не казвайте нито дума повече — намеси се Каин.
— Не лъжа и няма да мълча. — Маккамон очевидно разбираше, че трябва да поеме цялата вина върху себе си, ако изобщо можеше да се надява да помогне на Сарейн и Каин да се измъкнат. — Аз подготвих покушението пред фабриката. Аз оставих краля да ме зашемети, за да може да избяга от Двореца на шепота. — Крещеше всичко, за което можеше да се сети. — Аз позволих на зеления жрец Натон да се измъкне от стаята, където бе затворен, за да предупреди Терок за предстоящата атака на ЗВС. — Скръсти ръце на гърдите си. — Аз съм ръководителят на Меча на свободата.
Изражението на Базил се колебаеше между самодоволно удовлетворение и ярост.
— Това е достатъчно, капитане. Благодаря, че улеснихте нещата.
Полковник Андез подсвирна кратко и остро и чистачите насочиха оръжията си и активираха мощността. Просторната зала се изпълни с едва доловимия шум от зареждането.
— Какво направихте? — обърна се с дрезгав шепот Сарейн към Маккамон. Каин сякаш се бе превърнал в статуя, разбрал, че по никакъв начин няма да успее да накара председателя да промени решението си, но Сарейн не искаше да се предаде. Ужасена, тя изкрещя: — Базил, спри това!
Никой дори не погледна към нея.
Изпълнен със студена ярост, председателят се обърна към Маккамон:
— Бих искал да превърна екзекуцията ви в голямо публично събитие, капитан Маккамон — например да ви удавят или да ви отсекат ръцете и краката. — Въздъхна дълбоко, без това обаче да нагъва плата на безупречния му делови костюм. — Но подобно действие би представлявало проблем. Предполагаемите заговорници вече са екзекутирани и хората са доволни. Няма защо да разпространяваме новината, че човек от най-близкото ми обкръжение е предател. Затова екзекуцията ви ще е кратка и незабележима. Така е най-добре.