Елфите на Шанара

Не така смяташе Ример Дал. Но той, разбира се, не вярваше на Главния преследвач и никога не беше му вярвал. Все пак не можеше да не се пита.

Два дни по-късно, докато почиваше на двора и потта още блестеше по тялото му като течно масло, Главният преследвач се появи от сенките на една врата и се отправи право към него. Върху едната си ръка носеше преметнато Огледалното покривало, наподобяващо на гънка открадната нощ. Улфкингро се изправи на крака, но Ример Дал го освободи с едно махване на облечената в ръкавица ръка и подкани Кол да го последва. От светлината се върнаха обратно в по-хладната сянка, извън обсега на обедното слънце и далеч от неговия ослепителен блясък. Кол замига, докато очите му не привикнаха. Лицето на другия мъж приличаше на издялано от камък на слабата сива светлина, кожата бе мъртва и студена, но проницателните очи изглеждаха уверени.

— Ти тренираш усърдно, Кол Омсфорд — каза той с познатия му шепнещ глас. — С всеки изминат ден Улфкингро губи надмощието си над теб.

Кол кимна, без да продума, чакайки да чуе какво беше дошъл да му каже другият.

— Виж тази пелерина — каза Ример Дал, сякаш му отговаряше. — Време е да разбереш за какво служи тя.

— Защо? — попита Кол, неуспявайки да скрие изненадата си.

Другият отклони поглед като че ли обмисляше своя отговор. Облечената в ръкавица ръка се повдигна и падна отново като някаква черна коса.

— Аз ти казах, че брат ти е в опасност, че ти самият си в опасност и че всичко е заради магията и онова, което тя може да направи. Мислех да те използвам като примамка — за да дойде брат ти при мен. Разгласих, че ти си тук. Твоят брат обаче си стои в Тирс и не желае да дойде за теб.

Той направи пауза, изчаквайки отговора на Кол. Равнинеца запази безизразната си маска.

— Той носи магията в себе си — прошепна Главният преследвач. — Магията, която лежи под пожелай-изпей, започва да го поглъща. Той може още да не е осъзнал това. Може да не го разбира. Ти си усещал тази магия в него, нали? Знаеш, че тя е там? — Ример Дал сви рамена. — Смятах да го убедя, когато го намеря. Сега мисля, че той ще откаже да ме изслуша. Надявах се, че задържането ти в Южното око ще му повлияе. Но това очевидно не го засяга.

— Ти си глупак, ако мислиш, че Пар ще дойде тук — каза Кол, след като си пое дълбоко въздух. — И си още по-голям глупак, ако мислиш, че ще можеш да ме използваш, за да го заловиш.

— Ти продължаваш да не ми вярваш, нали? — попита Ример Дал, поклащайки глава. — Аз искам да те предпазя, а не да те използвам. Искам да спася твоя брат, докато не е станало късно. Той е Шадуин, Кол. Той е като мен и неговата магия е дарба, която може или да го спаси, или да го унищожи.

Дарба. Пар използваше така често тази дума, помисли мрачно Кол.

— Пусни ме тогава да отида при него. Освободи ме.

Грамадният мъж се усмихна, тоест ъгълчетата на устата му се извиха.

— Възнамерявам да го сторя. Но едва след като се срещна още веднъж с твоя брат. Мисля, че Огледалното покривало ще ми позволи да го сторя. Това е една Шадуинска магия, Равнинецо — една много мощна магия. Необходимо ми беше доста време, докато я изтъка. Който и да носи пелерината, той ще изглежда за онези, които срещне, като близък и доверен човек. Тя маскира истинската му същност. Тя скрива неговата самоличност. Ще нося тази пелерина, когато тръгна да търся твоя брат. — Той направи пауза. — Ти би могъл да ми помогнеш. Можеш да ми кажеш къде да го намеря, къде мислиш, че може да бъде. Аз зная, че той е в Тирс. Но не зная къде. Ще ми помогнеш ли?