Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
Тъмнината я обхвана отвсякъде, когато стигна дъното на дефилето. Слабата светлина отгоре беше се загубила в мъглата и сенките. Дракулите вече се появяваха дръзко. Скелетните им форми бавно изплуваха, изпити и лишени от всякакъв живот, освен този, който им даваше Шадуинската същност. Все още не добиваха кураж. Страхуваха се от магията и в същото време силно я желаеха. Те наблюдаваха Рен с жадни очи, желаещи силно да впият зъби в нея, да я направят като тях. Тя чувствуваше Елфовите камъни да парят предупреждаващо дланта й, но все още не призоваваше магията им. Рен вървеше смело напред като носителка на живот сред смъртта. Рен, чу тя отново вика на Еоуен.
Стена от бледи тела препречваше пътя й. По вид и форма те бяха човешки същества, но изопачени, бледа имитация на това, което са били приживе. Обърнаха се да я посрещнат, но вече не като видения, които проблясваха и заплашваха да се разсеят при най-слабия повей на вятъра, а като създания, придобили жива плът.
— Еоуен! — извика Рен.
Един по един дракулите започнаха да се отдръпват и зад тях се появи Еоуен. Тя лежеше в ръцете им и кожата й бе бледа като тяхната. Отличаваше се само с огненочервената си коса и смарагдово зелените очи. Те проблясваха, опитвайки се да уловят взора на Рен, изпълнени с ужас. Устата на Еоуен беше отворена като че ли се опитваше да диша… или вика. Устите на дракулите бяха впити в тялото й. Те се хранеха. Известно време Рен не можеше да мръдне, поразена от гледката, уловена в мрежата на нерешителността. В този момент главата на Еоуен се отметна назад, а устните й се разтвориха с ръмжене, за да разкрият блестящи хищни зъби.
Рен извика ужасена, а дракулите тръгнаха към нея. Тя вдигна нагоре Елфовите камъни с бързината на мисълта, призовавайки тяхната сила, обхваната от гняв и ужас, и обърна огъня на магията към всичко, което се виждаше. Той премина през нейните нападатели като коса, изпепелявайки ги. Загинаха и тези, които бяха се материализирали, и онези, които се хранеха с Еоуен. Другите, останали все още призраци, изчезнаха. Пламъците бяха погълнали всичко. Рен разпръскваше огън във всички посоки, чувствайки как магията преминава през нея, гореща и сурова. Рен извика тържествуващо, когато огънят опожари дефилето открай докрай. Тя се отдаде на неговата топлина. Правеше всичко, за да съхрани образа на Еоуен. Тя го прегърна, както би направила с любовник. Времето и пространството изчезнаха в прилива на усещания. Рен започна да губи контрол.
После, само момент преди силата да я погълне напълно, тя осъзна какво беше се случило, спомни си коя е и направи един последен отчаян опит да се възстанови. Рен отчаяно стисна пръстите си около Камъните. Огънят продължи да се процежда през тях. Ръката й се стягаше, а тялото й конвулсивно потрепваше.
Тя удвои усилието си, падайки на колене. Накрая магията профуча обратно вътре в нея, преминавайки за последен път и изчезна.
Рен се сви в мъглата, борейки се да придобие отново контрол над себе си, представяйки си отново Еоуен и дракулите, изчезващи в пламъците, погълнати от магията на Елфовите камъни. Сила! Такава сила! Как копнееше да я възвърне! Обзе я срам, последван от отчаяние. Рен уморено вдигна поглед, знаейки вече какво ще открие, съзнавайки напълно какво е направила. Пред нея се простираше пустото дефиле. Пушек и пепел висяха във въздуха. Гърлото й се стегна, когато се опита да поеме въздух. Рен нямаше никакъв избор, тя го знаеше — но знаенето не й помогна. Еоуен беше вече една от тях, тя бе умъртвена пред очите на Рен, изпълнявайки своето собствено предсказание. Макар че се опита, Рен не успя да предотврати сбъдването на видението. Еоуен бе й казала веднъж, че нейният живот бил подчинен на виденията и тя е трябвало да ги приеме — дори това, което предсказваше нейната смърт. Рен почувствува сълзи да пълнят очите й и да се стичат по бузите. О, Еоуен!