Парижката Света Богородица

Тя беше бледа. Тъй изящно сплетените й по-рано коси, отрупани със сребърни парички, падаха безредно по раменете й. Устните й бяха посинели. Хлътналите й очи вдъхваха страх. Уви!

— Феб! — промълви унесено тя. — Къде е той? О, господа, преди да ме убиете, кажете ми, моля ни се, кажете ми дали още е жив!

— Млъкнете, жено! — отвърна председатели! на съда. — Това няма нищо общо е делото.

— О, смилете се! Кажете ми дали е жив! — повтори тя, сключвайки хубавите си отслабнали ръце. Веригите се плъзнаха със звън край роклята й.

— Е добре — отвърна сухо прокурорът. — Той е на смъртно легло. Доволна ли сте?

Нещастницата се отпусна на ниската скамейка, без да каже нито дума, със сухи очи, бяла като восъчна статуя.

Председателят се наведе към един човек, седнал в краката му, с обшита със злато шапка и черна роба, който носеше верижка на шията си и държеше жезъл в ръка.

— Разсилен, въведете втората обвиняема.

Всички погледи се извърнаха към малката вратичка, който се отвори и пропусна — за голямо вълнение на Гренгоар — малка, хубава козичка с позлатена рогца и копита.

Изящното животно се спря за миг на прала и протегна шия, като че ли, застанало на ръба на някоя скала, то оглеждаше обширния кръгозор под себе си. Изведнъж козичката съзри циганката и прескачайки една маса над главата на един писар, се озова в коленете й. После легна гальовно в краката на господарката си, очаквайки ласка или дума. Но обвиняемата продължаваше да стои неподвижно и дори не погледна бъдната Джали.

— Ето ти на!… Ами че това е същото отвратително животно! — каза Фалурдел. — Отлично ги разпознах и двете!

Жак Шармолю взе думата.

— Ако е угодно на господа съдиите, ще пристъпим към разпита на козата.

Тя действително беше втората обвиняема. По онова време не беше рядко явление процес за магьосничество възбуден срещу животно. В съдебните протоколи през 1466 година се среща между другото една интересна подробност във връзка с разноските по процеса срещу Жийе-Сулар и неговата свиня, „екзекутирани заради злочинствата им в Корбей“. В тези разноски са включени и парите, дадени за изкопаване на ямата, в която е била заровена свинята, и петстотинте връзки подпалки, купени от пристанището Морсан, и трите пинти168 вино и хляб — последното ядене на осъдения, братски разделено с палача, — и дори сумата, изразходвана за пазене и хранене на свинята в продължение на единадесет дни, по осем парижки дьоние на ден. Някога дори са отивали още по-далече. Постановленията на Карл Велики и Луи Благочестиви предвиждат тежки наказания за огнените призраци, които се осмеляват да се появяват във въздуха.

Междувременно прокурорът на духовния съд се провикна:

— Ако дяволът, който се е вселил в тази коза и е устоял досега на всички заклинания, упорствува в злодеянията си и продължава да заплашва с тях съда, предупреждаваме го, че ще бъдем принудени да искаме за него бесилка или клада.

Гренгоар се обля в студена пот. Шармолю взе от една маса баското дайре на циганката, поднесе го по особен начин на козичката и я попита: