Патриотични игри

— Добре. Кати днес има голяма операция — трябваше да отиде на работа рано. Едно нещо е сигурно, когато си женен за хирург — винаги започват рано. Понякога на Сали й е трудно.

— Да, рано лягай, рано ставай — по-добре е човек да си умре — съгласи се Роби. — Как е бебето?

— Супер — усмихна се Джек. — Доста буен дребосък е. Не мога да разбера как жените търпят това. Искам да кажа, че детето рита и се върти.

— Имате ли нещо против да седна до вас? — Скип Тайлър се вмъкна в сепарето.

— Как са близнаците? — веднага попита Джек.

Тайлър изстена, а тъмните кръгове под очите му бяха красноречив отговор:

— Номерът е да накараш и двамата да заспят. Тъкмо усмириш единия, и веднага другият започва да реве като противопожарна сирена. Не зная как Джийн се оправя. Разбира се — усмихна се Тайлър, — тя може да се разхожда с тях. А аз само тропам из къщата с този крак и ги събуждам.

Тримата се засмяха. Скип Тайлър никога не се засягаше от такива шеги.

— Как е Джийн? — попита Роби.

— Няма проблеми — спи, когато децата спят, а аз трябва да върша цялата къщна работа.

— Така ти се пада, пуяк такъв — отбеляза Райън. — А защо не си починеш?

— Какво да правя, като съм с гореща кръв? — попита Скип.

— Да, но чувството ти за синхрон е отвратително — отговори Роби.

— Чувството ми за синхрон ли? — попита Тайлър, повдигайки вежди в недоумение. — То е отлично.

— Да предположим — съгласи се Джек.

— Чух, че сутринта си тичал — смени темата Тайлър.

— И аз — засмя се Роби.

— Все още съм жив, момчета.

— Един от курсантите ми каза, че ще те следват с линейка, просто за всеки случай — засмя се Скип. — Предполагам ще е добре да знаеш, че повечето от хлапетата ми владеят методите за спасяване чрез изкуствено дишане и стимулиране на сърдечната дейност.

— Защо всички понеделници са такива? — попита Джек.