Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— О, да. Пади е чаровник. — Оуенс прелисти страницата и вдигна поглед. — Дай пак да видя онова нещо, което е направил Райън.
— Момчетата в Петицата взеха твоето копие. Предполагам, че ще ти го дадат утре.
Оуенс прелисти резюмето на последните страници и изръмжа:
— Ето го…свети Боже в небесата!
— Какво? — Мъри се наведе рязко напред.
— Връзката. Проклетата връзка е точно тук!
— За какво говориш, Джими? Чел съм това нещо два пъти.
— „Персоналът на АОЪ, изглежда, е набиран почти изцяло от «революционните» елементи на самата ИРА — започна да чете на глас той. — Значението на това не е установено при наличната информация. Изглежда, след като членовете на АОЪ са набирани по този начин, някои от агентите на АОЪ са останали в ИРА и служат като източници на информация за организацията, към която реално принадлежат. Следователно, освен очевидната си контраразузнавателна стойност тази информация може да има оперативен характер.“ Оперативен — тихо каза Оуенс. — Винаги сме приемали, че О’Донъл просто се опитва да се защитава… но може би играе съвсем различна игра.
— Все още не разбирам за какво говориш, Джими. — Мъри сложи чашата на бюрото си и се намръщи. — О, Морийн Дуайър. Не можа да проумееш какво стана около нея, нали?
Оуенс мислеше за друг случай, но забележката на Мъри го стресна. Детективът за момент просто наблюдаваше американския си колега, а мисълта му трескаво работеше върху цял куп идеи.
— Но защо? — попита Мъри. — Какво печелят?
— Те могат сериозно да смутят ръководството им. Да провалят акциите им.
— Но какво би спечелила АОЪ? О’Донъл е твърде добър професионалист, за да прави мръсно на бившите си колеги просто така. ИНА може и да го правят, но те са просто група глупаци. АОЪ са твърде изтънчени, за да се занимават с подобни глупости.
— Да. Тъкмо преодоляхме една стена, но се намерихме пред друга. И все пак сме се придвижили малко напред. Това ни дава и материал за въпроси към младата мис Дуайър, нали?
— Да, идеята е добра. АОЪ е проникнала в ИРА и понякога ви подава информация, за да изглежда, че ИРА с лошата. — Мъри поклати глава. „Аз ли казах, че една терористична организация се опитва да направи така, че друга да изглежда лошата?“ — Имаш ли достатъчно сведения, за да докажеш това?
— Мога да ти кажа три случая от миналата година, когато анонимни обаждания предадоха хора от ИРА, фигуриращи на първите места в списъците ни. И в трите случая не можахме да разберем кой е източникът на информацията.
— Но ако ИРА подозира…о, забрави го. Те искат О’Донъл и това си е чисто отмъщение за всички от организацията, които той е очистил. Добре, може би да злепоставят ръководството на ИРА — в случай че О’Донъл се опитва да вербува нови хора. Но ти вече отхвърли това предположение.
Оуенс изпсува тихо. Често пъти казваше, че криминалните разследвания са като картинките за сглобяване, но без да има всички части и без да са известни формите им. Но да казваш това на подчинените си и да го изпиташ на собствен гръб не е едно и също. Ех, ако не бяха изпуснали Шон Милър. Може би сега щяха да са измъкнали нещо от него. Инстинктът му подсказваше, че само един малък, но съществено важен факт би подредил пълна картина от всичкия боклук, който сега ровеше. Разумът му подсказваше, че без този факт всичко, което си мислеше, че знае, е просто хипотеза. Но една мисъл непрекъснато изплуваше в мисълта му:
— Дан, ако искаш да компрометираш ръководството на ИРА политически, в коя страна би го направил?
— Ало, доктор Райън е на телефона.
— Обажда се Бърнис Уилсън от „Джон Хопкинс“. Жена ти ме помоли да ти предам, че се намира в залата за спешни операции и тази вечер ще закъснее с около половин час.
— Добре. Благодаря ти. — Джек затвори телефона. „Понеделници“ — помисли си той. Върна се към семестриалните проекти, които обсъждаха с двамата курсанти. Часовникът на бюрото му показваше четири следобед. Е, нямаше закъде да бърза, нали?
Караулът на портал 3 се смени. Цивилният постови се казваше Боб Ригс. Той беше пенсиониран старши оръжейник, петдесетгодишен, с бирено коремче, от което трудно виждаше обувките си. Студът му се отразяваше зле и прекарваше колкото може повече време в караулната кабина. Не забеляза как някакъв човек на около двадесет години се приближи и влезе през вратата. Не го видя и сержант Том Къмингс от охраната от военноморската пехота, който проверяваше някакви книжа малко след смяната на предишния постови. Академията беше приятно място за дежурство за младия сержант от морската пехота. Съвсем наблизо имаше няколко добри бара, а също и много свободни жени. Но дежурството в Анаполис беше доста скучно, а Къмингс беше твърде млад, за да се стреми към бездействие. Денят беше типичен понеделник. Предишните хора от охраната бяха написали три глоби за паркиране и той вече се прозяваше.