Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Идеално — каза Кати, като свали марлята си. Стана от стола и протегна ръце над главата си. — Добра работа, хора.
Закараха пациента в стаята за възстановяване, докато Лиза-Мари проверяваше за последен път инструментите. Кати Райън сне маската и потърка носа си. След това ръцете й се спуснаха надолу към корема. Хлапето риташе много силно.
— Футболист ли е? — попита Бърнис.
— Според мен е цял футболен отбор. Сали не беше толкова буйна. Мисля, че ще е момче — прецени Кати, макар да знаеше, че по това не може да се познае. Достатъчно е, че бебето е много активно. Това винаги е положителен знак. Усмихна се — най-вече на себе си и на чудото и вълшебството на майчинството. Тук, вътре в нея, имаше едно човешко същество, което чакаше да се роди, и по всичко личеше, че е доста нетърпеливо. — Е, аз трябва да разговарям със семейството.
Излезе от операционната зала, без да се затормозва да сменя дрехите си. Винаги беше по-вълнуващо да се появи така. Чакалнята се намираше само на петнадесет метра. Семейство Джефърс — бащата и една от дъщерите — чакаха, седнали на канапето, вперили погледи в списания, без да ги четат. Когато тя се показа на вратата, те скочиха на крака. Дари ги с най-добрата си усмивка — така веднага се разбираше какви са новините.
— Наред ли е? — попита съпругът, който излъчваше нетърпение, осезаемо като нещо, което човек може да докосне.
— Всичко мина идеално — отговори Кати. — Нямаше никакви проблеми. Ще се оправи.
— Кога ще може да…
— След седмица. Трябва да имаме търпение. Ще можете да я видите след около час и половина. Сега защо не хапнете нещо? Какъв е смисълът да имаме здрав пациент, а семейството му да се поболее…
— Доктор Райън! — чу се глас от радиоточката. — Доктор Каролайн Райън!
— Изчакайте за минутка. — Кати отиде до стаята на сестрата и вдигна телефона. — Доктор Райън на телефона.
— Кати, обажда се Джийн от залата за спешни случаи. Имам човек с много сериозна травма. Десетгодишен, чернокож. Разбил с колелото си витрината на някакъв магазин. — Гласът беше напрегнат. — Окото му е разкъсано много лошо.
— Изпрати го в шеста зала. — Кати затвори телефона и се върна при семейство Джефърс. — Трябва да ви оставя. Имам спешен случай. Жена ви ще се оправи. Ще се видим утре. — Кати тръгна бързо към операционната.
— Горе главите. Имаме спешен случай от „Бърза помощ“.
Лиза-Мари вече се суетеше из стаята. Кати отиде до телефона на стената и набра номера на стаята на хирурзите.
— Обажда се Райън от зала шест на института „Уилмър“. Къде е Бърни?
— Сега ще го повикам.
След миг лекарят се обади:
— Доктор Кац на телефона.
— Бърни, в зала шест идва пациент със сериозно нараняване на окото. Джийн Уд от „Бърза помощ“ казва, че е много зле.
Кати се обърна към останалите:
— Идва.
— Тери?
— Всичко е наред — увери я анестезиологът.
— Трябват ми още две минутки — заяви Лиза-Мари.
Кати влезе в умивалнята, за да измие отново ръцете си. Още не беше започнала, когато се появи Бърни Кац. Той изглеждаше като някакъв пропаднал тип. Беше с два сантиметра по-висок от Кати, имаше дълга коса и мустаци като на Бисмарк. Освен това беше и един от най-добрите хирурзи на болницата „Хопкинс“.
— По-добре ти да ръководиш тази операция — каза му тя. — Аз от доста време не съм оперирала тежки случаи.
— Няма проблеми. Как е бебето?
— Чудесно. — Изведнъж се чуха силните писъци на дете в агония. Лекарите го закараха в операционната зала. Гледаха безстрастно, докато двама санитари завързваха детето с коланите. „Защо не си седял в училище?“ — попита го мислено Кати. Лявата страна на лицето му беше обезобразена. Специалистите по пластичните операции ще трябва да поработят доста, но не беше сега моментът. Най-важни бяха очите. Детето се опитваше да се държи смело, но болката беше твърде силна. Тери му би инжекция, докато двамата санитари държаха ръката му. Кати и Бърни започнаха да се суетят над лицето му.
— Ръкавици! — нареди Кати. Бърни ги донесе. — Какво е станало?
— Карал си колелото по тротоара на Монумент стрийт — отговори санитарят. — Ударил се в нещо и влетял през витрината на магазина за кухненски прибори.
— Защо не е бил в училище? — попита Кати, като отново погледна към лявото око на детето. Разбра, че я очакват доста часове работа с несигурен изход.