Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
съм?
— Той беше велик демон, ако това е някаква утеха. Повечето от тях
някога са били ангели. В собствения си образ той беше доста хубав. —
Мортмейн се подсмихна. — Преди майка ти да забременее, години наред
бях работил, за да завърша ангела с часовников механизъм на баща си.
Успях и когато ти беше зачената, го настроих към твоя живот. Моето най-
велико изобретение.
— Но защо майка ми се е съгласила да го носи?
— За да те спаси — отвърна той. — Когато забременя, тя осъзна, че
нещо не е наред. Да носиш магьосническа рожба не е като да носиш
обикновено дете. Тогава отидох при нея и й дадох ангела с часовников
механизъм. Казах й, че ако го носи, медальонът ще опази живота на детето
й. Тя ми повярва. А аз не лъжех. Ти си безсмъртна, момиче, но не и
неуязвима. Можеш да бъдеш убита. Ангелът е настроен към живота ти;
създаден е да те спаси, ако умираш. Възможно е да те е спасил сто пъти,
още преди да се родиш, спасявал те е и след това. Спомни си всички пъти,
когато си била близо до смъртта. Помисли си за начина, по който той се е
намесвал.
Мислите на Теса се върнаха назад и тя видя как ангелът се спуска
върху автоматона, който я душеше; как отбива настрани остриетата на
създанието, нападнало я край имението Рейвънскар; как й попречи да се
разбие върху скалите на дъното на клисурата.
— Ала никога не ме е спасявал от мъчения или рани.
— Не. Защото те са част от човешкото състояние.
— Както и смъртта — рече Теса. — Аз не съм човек, а вие оставихте
Сестрите на мрака да ме измъчват. Никога няма да ви го простя. Дори ако
успеете да ме убедите, че брат ми сам си е виновен за своята смърт, че
гибелта на Томас е оправдана, че омразата ви е основателна, за това
никога няма да ви простя.
Мортмейн вдигна кутията в краката си и я обърна с дъното нагоре.
Разнесоха се дрънчене и трясък и отвътре изпаднаха зъбчати колелца...
зъбчати колелца и палци, и зъбци, метални стружки, покрити с черна
течност и най-сетне, отскачайки от върха на купчината като червена
гумена топка — една отрязана глава.
Главата на госпожа Блек.
— Унищожих я — заяви той. — За теб. Исках да ти покажа, че съм
искрен, госпожице Грей.
— Искрен за кое? — попита Теса — Защо сте направили всичко това?
Защо сте ме създали?
Устните на Мортмейн потръпнаха едва-едва — не беше усмивка, не
съвсем.
— По две причини. Първо, за да можеш да раждаш деца.
— Но магьосниците не могат...
— Не — съгласи се Мортмейн. — Но ти не си обикновена магьосница.
В твоите вени кръвта на демони и ангели е водила своя собствена небесна
битка и ангелите са победили. Ти не си ловец на сенки, но не си и
магьосница. Ти си нещо ново, нещо съвършено различно. Ловци на сенки
— изплю се той. — Всички хибриди между ловци на сенки и демони
умират и нефилимите се гордеят с това, радват се, че кръвта им никога
няма да бъде омърсена, а наследството им — опетнено от магия. Ала ти...
ти можеш да правиш магии. Можеш да имаш деца, като всяка жена. Ала не
и преди да са минали още няколко години, когато съзрееш напълно. Най-
великите магьосници на нашето време ме увериха, че е така. Заедно с теб
ще поставим началото на нова раса, надарена с красотата на ловците на
сенки и без Знакът на магьосниците. Раса, която ще прекърши
арогантността на ловците на сенки, като ги измести от този свят.
Краката на Теса се подкосиха и тя се свлече на пода, а халатът се
разстла около нея като черна вода.
— Искате... искате да ме използвате, за да ви раждам деца?
Сега вече Мортмейн се усмихна широко.
— Не съм някой безсрамен тип. Предлагам ти брак. Винаги съм го
предвиждал така. — Той махна с ръка към жалката купчинка от нащърбен
метал и плът, която бе останала от госпожа Блек. — Бих предпочел да
участваш доброволно, ако е възможно. И ти обещавам, че ще постъпя по
същия начин с всичките ти врагове.
„Враговете ми." Теса си помисли за Нат, сключил окървавена ръка
около нейните в скута й, докато издъхваше. Отново си спомни Джем,
който никога не беше проклинал съдбата си, а я бе посрещнал
безстрашно; за Шарлот, която ридаеше заради смъртта на Джесамин,
въпреки че Джеси я беше предала; и разбира се, за Уил, който бе сложил
сърцето си в краката им, на нея и Джем, защото ги обичаше повече от себе
си.
В света имаше човешка доброта, помисли си тя... преплетена с