Жив или мъртъв [bg]

След общо 33 минути на земята самолетът рулира в източния край на пистата, после пилотите подадоха газ за излетна мощност и ускориха в северна посока, за да се изкачат в небето за третата част от полета през този дълъг ден. Петдесет минути по-късно и 1500 литра по-малко гориво те прелетяха над калифорнийския бряг встрани от Вентура и поеха над Тихия океан със скорост 0,83 Мах на височина 12 500 метра. Главният им приемо-предавател беше включен, този път с „официалната“ регистрация на самолета. Фактът, че той току-що се беше появил на екраните на центъра в Сан Франциско, не обезпокои никого, защото полетните графици не се вкарваха в компютри и не бяха систематизирани по никакъв начин. Ако самолетът не нарушаваше правилата, не привличаше никакво внимание. Машината летеше към Хонолулу, на 2000 мили оттук, които се взимаха за около 4 часа и 55 минути. Движеха се по финалната права.

Двамата пилоти се отпуснаха. Самолетът работеше на автопилот и всичките му прибори показваха стойности в нормите. Командирът запали цигара, когато се отдалечи от американския бряг със скорост 510 мили.

Не знаеше, че в багажното отделение има бомба с електронен таймер, направена от почти четири килограма пластичен експлозив PETN и RDX, познат като „Семтекс“. Позволили бяха на пътниците и посрещачите им да се оправят с багажа си. Когато самолетът отмина 600 мили отвъд калифорнийския бряг, хронометърът показа нула.

Експлозията беше незабавна и катастрофална. Тя откъсна опашната част с двигателите от рамата. Главните горивни линии, които преминаваха под пода, започнаха да изхвърлят гориво към небето, което описа подобна на метеорит следа. Тя можеше да бъде видяна от всеки самолет, който летеше след взривената машина, но такъв нямаше, а двата гейзера жълт пламък угаснаха след няколко секунди.

В кабината пилотите не можеха да знаят какво става, освен че чуха рязък шум, таблото блесна с аварийните лампи и сигнали и самолетът спря да реагира на командите. Авиаторите се обучават за работа в критични ситуации. И само след пет или десет секунди двамата разбраха, че са обречени. Без опашни плоскости самолетът не можеше да се управлява, а и законите на физиката оставаха неизменно в сила. Самолетът тръгна в спирала към мастиленочерното море. Пилотите опитаха да овладеят машината, почти загубили надежда. След цял живот обучение и прекараните безкрайни часове в тренажори те знаеха какво да правят, ако самолетът не се подчинява на командите им. Опитаха всичко, но носът не се вдигна. Нямаха време да забележат, че опитите да регулират мощността на двигателите не водят до нищо. Блокирани в местата си от обезопасителните колани, двамата не можеха да погледнат назад в пътническия салон, а не след дълго изпитаха кислороден глад вследствие загубата на налягане в кабината, което беше откъснало вратата към салона. Нямаха никакъв шанс да схванат ситуацията.