![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
— Провери палатката и приключвай.
— Разбрано.
Дрискол тръгна нагоре по пътеката, за да провери всеки от хората си, които имаха само незначителни одрасквания и порязвания от отлетели камъчета.
— Барнс, двамата с Дийкънс проверете…
— Санта, ти…
— Какво?
— Рамото. Седни. Сядай, Сам! Докторе!
Дрискол почувства как дясната му ръка изтръпва от рамото надолу. Позволи на Барнс да му помогне да седне на пътеката. Колинс, вторият медик на екипа, пристигна тичешком. Коленичи и двамата с Барнс свалиха раницата на Дрискол от дясното рамо, после от лявото. Колинс включи фенерчето и провери рамото на сержанта.
— Тук се е забило парче камък, Санта. Колкото палеца ми.
— Мамка му! Барнс, двамата с Дийкънс проверете джипката.
— Ясно, шефе.
Спуснаха се тичешком по пътеката и отидоха до колата.
— Двама мъртви — извика Дийкънс.
— Претърсете ги, търсете информация — заповяда Дрискол през зъби. По вдървената ръка тръгваше пареща болка.
— Кървиш доста зле — каза Колинс. Извади превръзки от раницата и ги натисна върху раната.
— Превържи ме възможно най-добре.
Тейт се обади по радиото:
— Санта, тук има четирима убити и двама ранени, които издъхват.
— Ясно. Проверете за информация и се връщайте.
Колинс се обади:
— Ще повикам евак…
— Глупости! До петнадесет минути тука ще гъмжи от чалми. Изчезваме. Вдигни ме.
6
KЛAPK ЗНАЕШЕ, че го чака тъжен ден. Екипировката му вече беше опакована — винаги Санди го правеше, и то по най-добрия начин. Така щеше да е и при Динг — Патси бе научила как да опакова от майка си. Бойната група „Дъга 6“ навлизаше във второто си поколение — повечето хора от първоначалния екип бяха върнати в Щатите, във Форт Браг и в училището на Делта Форс, или пък в Коронадо, Калифорния, където Военноморските сили обучаваха своите кандидати за тюлени. Там тези хора можеха да седят на чаша бира с някой много доверен инструктор и да му разказват онези истории, които правилата им позволяваха. От време на време идваха тук, в Херефорд, Уелс, на чаша бира „Джон Къридж“ в приятния бар „Зеления дракон“, за да обсъждат военни истории по-свободно с колеги от групата на Черните мъже. Местните знаеха кои са тези хора, но се отнасяха към тайната точно както агентите от Службата за сигурност, които също посещаваха тази пивница и които местните наричаха мъжете от „Петицата“ в знак на почит към бившата британска служба МИ-5.
В тези служби нямаше нищо вечно, независимо от държавата. Това беше здравословно за организациите, които винаги привличаха нови хора, някои с нови идеи, и позволяваше приятни срещи в най-невероятни места — предимно летища из целия шибан свят. Между ръкостисканията и сбогуванията преди обявяването на заминаващия самолет се намираше и време за изпиване на много бири. Но непостоянството и несигурността изхабяваха хората. Човек започваше да се пита кога ли ще призоват някой от близките му приятели и колеги, за да изчезне в друга секция на „черния“ свят и да стане само спомен или пък някой, когото срещаш много рядко. Кларк знаеше, че доста от приятелите му бяха загинали на „учебни мисии“, което обикновено означаваше, че са спрели някой куршум в забранена зона. Но това беше цената, ако искаш да си част от това изключително братство, и тя не се променяше. Както тюлените обичаха да казват: „Не трябва да ти харесва, просто трябва да го правиш.“
Еди Прайс например се беше уволнил като главен сержант от 22-ри специален полк на САС[5] и сега беше йомен на затвора в Лондонската кула към кралския палат и крепост на Нейно величество. Джон и Динг бяха се питали навремето дали държавният секретар на Великобритания разбира колко по-сигурен е днес палатът на Нейно величество и дали церемониалната брадва на Прайс (йоменът на затвора е официалният екзекутор) има изобщо някакво острие. Той със сигурност и сега правеше сутрешната си физзарядка и тичаше и горко на някой член на редовната армейска охрана, чиито обувки не са лъснати до блясък, юздите на впрегнатия в двуколка кон не са правилно изопнати или пушката не е по-чиста, отколкото при излизането й от завода.
Според Джон Кларк беше жалко, че човек остарява, че наближава шестдесетте и най-лошото на остаряването се оказаха спомените за младостта, а в неговия случай и за най-добре забравените неща. Спомените бяха двуостър меч.
— Хей, мистър Кларк — обади се познат глас от предната врата.
— Адски хубав ден, а?
— Динг, говорихме вече за това — отвърна Джон, без да се обръща.
5
22-ри полк на САС (SAS — Special Air Sendee) е основата на британските специални части. — Бел. прев.