Жив или мъртъв [bg]

Дрискол забеляза движение при задната ниша — една превита сянка, която лазеше край каменната стена. Но не идваше към тях. Дрискол прибра пистолета, обърна се към Тейт, посочи човека на земята — „сложи му белезници!“, — след което надяна очилата за нощно виждане и насочи автомата си към движещата се сянка. Още един брадат чалмалия. Опря пръст в спусъка, но задържа от любопитство. На три метра зад мъжа, опрян на стената, стоеше автомат АК-47. Определено онзи знаеше, че ще завалят лайна, и дали не искаше да избяга? — зачуди се Дрискол. Като продължи да го следи през прицела, сержантът потърси изход… Ето го: еднометрова ниша в скалната стена. Огледа се и забеляза, че онзи държи граната в дясната си ръка. Гранатата представляваше 40-милиметрова версия на РПГ-7; местните обичаха да преправят този реактивен снаряд в бомба за хвърляне с ръка.

„Не бързай толкова, приятел“ — помисли Дрискол и насочи мерника към ухото на мъжа. В този момент онзи вдигна ръка назад и нагоре, за да хвърли гранатата. Куршумът с калибър 5,56 мина над ухото и влезе точно зад лявото му око. Главата му рязко се завъртя настрани и той падна, но не преди да изхвърли гранатата, която отскочи към нишата.

— Граната! — извика Дрискол и се просна на пода.

Туп!

Сержантът вдигна глава и се огледа.

— Преброй се!

— Добре съм — отвърна Тейт, последван бързо от Йънг и останалите.

Гранатата беше отскочила от стената и се беше изтърколила до нишата, преди да остави кратер колкото плажна топка в земята.

Дрискол свали очилата за нощно виждане и извади фенерче. Включи го и освети наоколо. Намираше се в командната част на пещерата. По стените се виждаха рафтове с книги, а на пода имаше и килимче. Повечето афганистанци, на които се натъкваха, бяха полуграмотни, а тук имаше книги и списания, някои и на английски език. Един рафт съдържаше книги, подвързани красиво с кожа. Имаше една особена… със зелена кожа и златни инкрустации. Дрискол я отвори. Текст с цветни орнаменти, печатен шрифт, но не от машина, а изрисуван с разноцветни мастила от отдавна умрял писар. Тази книга беше стара, много стара. Изглежда текстът беше на арабски, написан на ръка и украсен със златен лист. Това трябваше да е копие на Светия Коран и не можеше да се каже колко е старо или ценно. Но имаше стойност. Дрискол го взе. Някой шпионин със сигурност щеше да иска да го разгледа. В Кабул разполагаха с няколко саудитски араби, старши офицери, които помагаха на хората за специални операции и на армейските разузнавачи.