Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
Тейт запита:
— Виждаш ли нещо?
— Не, но оня е неспокоен. Вземи Колинс, Смит и Гомес и се върни петдесет метра назад, а после се изкачи по стената. Кажи на Питърсън и Флайърти да накарат двамата пленници да легнат и да мълчат.
— Ясно.
Тейт се изгуби назад по пътеката, като спираше, за да прошепне указанията на всеки от мъжете. През очилата за нощно виждане Дрискол наблюдаваше как Тейт и останалите трима тръгнаха бавно нагоре по склона, след което се отклониха от пътеката и продължиха от скала на скала успоредно на долината.
Зимър наближи Дрискол.
— Някакво гласче май ти казва нещо, а, Санта? — запита той. — Да.
Изминаха петнадесет минути. В зеленикавия екран на очилата Дрискол забеляза как Тейт спира внезапно. След това чу гласа му по радиото:
— Шефе, пред нас има открито пространство — вдлъбнатина в скалата. Виждам върха на една палатка.
„Което обяснява защо чалмалията е неспокоен, помисли Дрискол. Знае, че тук има лагер.“
— Признаци на живот?
— Приглушени гласове — пет или шест души.
— Ясно, дръж поз…
Отдясно, петдесетина метра нагоре по долината, се появиха чифт фарове. Дрискол се извърна и видя един автомобил УАЗ-469, който се появи иззад ъгъла, поднесе и се насочи към тях. Останали от нахлуването на Съветите в Афганистан, тези автомобили бяха любими на различните лоши тук. Този нямаше покрив и носеше друг вид съветско въоръжение — тежка картечница НСВ калибър 12,7 милиметра. Дрискол я разпозна — тринадесет изстрела в минута, обхват 1500 метра. В същия миг цевта на картечницата започна да бълва пламъци. Куршуми заудряха тъпо в скалите и пръстта, като изхвърляха парчета камък и облачета прах. По-надолу в долината, върху една скала срещу Тейт и останалите, също се появиха отблясъци от стрелящи цеви. Пленникът на Питърсън заговори нещо неразбираемо на арабски, но тонът не можеше да се сбърка — насърчаваше сънародниците си. Питърсън го фрасна зад ухото с цевта на автомата си и онзи се просна на земята.
Екипът на Тейт откри огън, автоматите им заехтяха в долината. Останалите от хората на Дрискол се бяха прикрили и обстрелваха уазката, която беше спряла на двадесет метра от тях с насочени към рейнджърите фарове.
— Тейт, хвърли гранати в палатката! — нареди Дрискол, след което се наведе наляво и изпрати два бързи откоса към джипката.
— Действам! — отвърна Тейт.
Нагоре по пътеката Барнс беше открил една ниша между скалите и нагласи картечницата си М249 на триножника. Оръжието забълва пламъци. С напукани като паяжина предни стъкла колата тръгна на заден, а нейната картечница продължаваше да праща куршуми по склона. Дрискол дочу звук от изстрелване на граната откъм Тейт, после втори и след съвсем малко време — още два. Чуха се още крясъци на арабски. Писъци. Дрискол осъзна след половин секунда, че писъците идваха отзад. Извъртя се с насочен автомат. Петнадесет метра по-нагоре пленникът на Гомес стоеше прав с лице към колата и крещеше. Дрискол схвана думите — застреляйте ме, застреляйте ме… — след което горната половина на главата на арабина избухна и той падна назад.
— Барнс, време е да ги спреш! — викна сержантът.
В отговор линията трасиращи куршуми на взводната картечница се спусна от кабината и покрива на джипката към предната решетка, от която се разхвърчаха искри. Куршумите заудряха тъпо в блока на двигателя, от който изхвърча пара като гейзер. Шофьорът отвори вратата и излезе от кабината, като се олюляваше. Куршумите от картечницата го повалиха. Оръжието в уазката замлъкна и Дрискол забеляза как някакъв човек прави нещо забързано с ръце. Презарежда. Сержантът се извъртя и даде сигнал на Питърсън и Дийкънс — гранати, — но двамата вече бяха на крака с насочено оръжие. Първата граната отиде доста зад колата и вдясно, но втората падна до задната й гума. Експлозията повдигна задницата на двадесетина сантиметра от земята. Картечарят се преметна през борда на каросерията, падна и замря.
Дрискол огледа отсрещния скалист склон през очилата. Преброи шест чалмалии, които лежаха и обстрелваха позициите на Тейт.
— Я осветете тия шибаняци! — заповяда Дрискол и единадесет автомата обсипаха склона с олово. Всичко свърши за тридесет секунди.
— Спри огъня, спри огъня! — заповяда Дрискол.
Стрелбата спря. Сержантът се обади по радиото:
— Тейт, пребройте се.
— Все още сме четирима. Удариха ни парчета камъни, но всичко е наред.