Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
А може би тъкмо това е причината, която кара моите колеги и учители да мълчат? Те не знаят каква позиция да заемат. За съжаление, трябва да се признае, че най-много изцеления сред простолюдието стават пред цикъла „Приятелките на Соломон“. Не говори ли това, че душата на света е все още безнадежно старозаветна? Защо предимно дълбоко вярващи се изцеляват пред циклите от Новия Завет? Нали и там всички са голи? Трябва да бъдем докрай откровени и да признаем, че скандалните картини с Мария Магдалина не бяха допуснати от комисията. Не беше допусната и една неоправдана от никаква гледна точка картина под заглавие „Светото семейство“, където до Йосиф и Мария с младенеца се мъдри и голото тяло на една друга жена, която гледа с голяма любов и недвусмислен израз на очите бащата на нашия Господ. Тази картина и цикълът „Мария Магдалина“ са откупени от една психиатрия, където оказват своя лечебен ефект по кой знае какви, пак непознати нам, нехристиянски закони на психиката…
Като се изключат тези чисто концептуални странности на Франсуа Леоне, неговото безпрецедентно творческо дело — не може да има съмнение в това — ще намери положителен отклик в лоното на светата църква. Ние имаме основание да твърдим, че не е изключено нашият духовен отец и пастир на цялото праведно християнско войнство в скоро време сам да вземе отношение към този случай и причисли гения на сеньор Леоне към сферата на свещенослужението и светите тайнства. При тази напреднала фаза на модернизация в богослужението, едно подобно отношение не би било в разрез със светите канони на вселенската църква. Всички спорове около непогрешимостта на папата, непорочното зачатие, каноническите и неканоническите книги, Светото Предание и Светото Писание; всички разногласия с Източната православна църква и с другите църкви относно произхода на Светия Дух, естеството на първородния грях, безбрачието на свещениците и пр. и пр. могат да продължават и ще продължават, но за нас важното е, на практика, коя вяра дава предимство на Великото Тайнство Творчество. Може ли или не може тайнството творчество да очиства човешката душа от греховете и да я възвисява към Бога? Ето въпросът, който вълнува не само философите-естетици, но и най-модерните направления на нашата, вселенската, римо-католическата църква. И явлението Франсуа Леоне е едно неопровержимо доказателство за това!
И, все пак, ние трябва да изразим своите опасения. Голотата на човешкото тяло е нещо свещено и нейният божествен произход е осветен още в началото на Светото Писание. Нещо повече — съзнанието за голотата е вече начало на греха. Но има ли право голотата да излиза наяве вън от святото тайнство на брака? Що за идея иска да ни внуши Леоне със смелото въвеждане на повече от две голи тела на едно платно? Това е нещо съвсем различно от масовите сцени у класиците. У Леоне се усеща мощното привличане, интимната близост между членовете на всяка група образи. Къде е гаранцията, че тук не се промъква тънката стратегия на прелюбодеянието? Или, най-малкото, кой може да предпази народа от погрешно възприемане на авторовата идея? Как може да се изобразяват толкова огнени или нежни погледи и движения между членовете на една група голи мъже и жени, които са повече от двама? Не е ли това удар в самата същина на християнското учение? — Ето въпросите, които вълнуват блюстителите на целомъдрието и църковния морал и които могат да станат причина за евентуални големи неприятности, свързани с цялото творческо бъдеще на гениалния живописец. Ние не споделяме напълно опасенията за подобна опасност от тази гледна точка и имаме сериозните пълномощия на съвсем отговорни среди да твърдим, че тези странности подлежат на тълкуване.
Явно е, че в самия мироглед на чародееца Франсуа Леоне има нещо, което очаква преосмисляне. Но самото явление — по това не може да има спор — било то изкуство или нещо друго, е начало на нова епоха в културната и духовна история на човечеството.
Вероника ЛОМБАРДИ
Последните няколко реда професор Ломбарди прочете с дрезгав глас. От осанката му в началото на четенето не беше останало нищо. Уважаемата му, вечна спътница в живота, сеньора Констанца Ломбарди, гледаше дъщеря си с неистово възхищение, но не пропусна да забележи промяната във вида на мъжа си и изсъска с патрицианско презрение:
— Краят на твоята статия, Верони, изглежда не се хареса на сеньор професора. Откакто се върна от онзи гнусен симпозиум в Щатите…
— Любезна сеньора Констанца Бочерини, ако обичате, запазете квалификациите си за вашите събрания със светите отци и старите девици… Не помрачавайте радостта ни от дебюта на нашата скъпа Вероника!