Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
Татко Лу прегърна щастливо своята умна дъщеря и после пое кафето си. Констанца Ломбарди не мирясваше:
— И точно така е, ако искаш да знаеш! Ако питат за мене, аз не бих и стъпила в това съмнително светилище на Лукавия, нито бих позволила да се мъдрят тия голотии и в къщи, но твоите доходи…
— Мамо! — болезнено извика Вероника.
— Вие ме знаете. Знаете много добре и какво става с къщата на Констанца Бочерини. И ако разрешавам в тоя молитвен дом на римски папи и кардинали да стават какви ли не представления и изложби, то е само защото този дом трябва да се възвърне в лоното на Отца и с нокти, и със зъби. Имуществото на Ватикана си е имущество на Ватикана -и той едва ли има намерение да си затваря очите още твърде дълго. Има и други професори и художници, които се сещат по-често за Христа; а някои млади момичета по-добре умеят да ценят достойните мъже на тоя свят…
С тези думи сеньора Констанца бързо излезе и тръшна вратите към покоите си.
— Татко, аз се тревожа. Мама пак ще получи криза.
— Да, скъпа. Във висшето общество на Рим едва ли има друга патрицианка, която да е владяла чувствата си по-добре от твоята достопочтена майка. И обстоятелството, че напоследък… Тези циклични кризи… Тези припадъци… Точно сега, пред приема…
Баща и дъщеря загрижено се умълчаха.
— Сеньорита — обади се смирено леля Лондина. — Искате ли да ви гледам на кафе?
— Не сега, скъпа. Моля ви, позвънете веднага на доктор Туинсън. Кажете му, че сеньората отново е зле и че аз го моля да дойде незабавно, като се подготви да остане и на приема.
В този миг от покоите на Констанца Ломбарди се чу гласът на хармониума. Майка Констанца рядко бе пяла така плътно и красиво. „Аве Мария“ се издигаше властно във въздуха на високите салони, проникваше в душите на смълчалите се близки и прислугата — и изведнъж Вероника се разплака. Тя стана внезапно и бързо потъна в същата врата, където преди малко беше влязла потомката на кардиналите.
— Горката Вероника! — промълви леля Лондина. — Сеньор Ломбарди, нали няма да дадете детето в ноктите на някой случаен човек? И господин Леоне, и господин Туинсън — и колко още други млади господа — са червиви от пари, и са умни, и са таланти… Но за госпожица Вероника е нужно нещо друго. Тя не е създадена за света!
— Не знам, Лонди. Сеньората е хвърлила око на Туинсън… засега. Ако знаеше, че тъкмо той ме покани на онзи симпозиум в Америка, щеше очите да му издере. А той великолепно се разбира с нея. Нека я полекува. Тя го слуша като агънце. Умее, дяволът му, да говори с езика на 220 йезуити, взети заедно — и, странно, резултатите са добри. Наистина е голям специалист…
— При това, сеньоре, повтарям ви, господинът е червив от пари. Неговата частна практика в Рим е станала нещо пословично. В богатите къщи взима ужасни хонорари, а бедните лекува без пари. Вярно ли е, сеньоре, че за своята клиника е купил вече тридесет картини на този ужасен Леоне?… Не ви ли прави впечатление, че откакто у нас идва доктор Туинсън, Негово Преподобие Канио Бочерини не е стъпил тука? Представяте ли си, такъв световно известен католически професор по психиатрия като него — и изведнъж… някакъв си чужденец… Трябва да ви доверя нещо, сеньор Ломбарди… Сеньор Бочерини дойде веднъж, когато нямаше никой от вас и се срещна със сестра си. Те се караха жестоко за нещо и после негово преосвещенство излезе по-червен и от рак. Ужасно беше ядосан. Сигурно нещо заради къщата…
— Да, „Палаццо ди кардинале“ е сложен възел. Само ти ме разбираш, Лондина, въпреки че си…Аз лично съм готов веднага да изляза оттука, но Констанца… Виждаш, тя иска по-скоро да ожени Верони за колкото е възможно по-изгодна партия, за да може най-после да успокои своите духовни среди. Нека стане пак на черква палатът им, нямам нищо против. Само детето ми да не закачат. Въобще, ужасно неприятна история…
— Ако питате мене, сеньоре, госпожицата не е родена за…
— Известни ми са вашите позиции, сестра Лондина…
— И все пак има люде избрани…
— Има, сестра Лондина. Впрочем, какво става с вашето сърце? Струва ми се, че напоследък по-често ходите на лекар?
— Аз не за това, сеньоре…
— А пък аз точно за това. Но да оставим тая вечна латерна, Лонди. По-добре кажи ми какво мислиш за Франсуа Леоне.
— Не зная какво да мисля, сеньоре. Откакто тия негови картини са окачени тука, аз съм на голямо духовно изпитание. Отец Сагитиниус ми е обещал, че скоро църквата ще ни събере да ни изясни от кого са вдъхновени тези картини: от Бога или от Сатаната… А иначе господин Леоне е като ангел. Ако неговото изкуство е от Духа и ако женитбата на сеньорината е неизбежна, аз предпочитам сеньор Леоне…