Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Юги се изсмя горчиво и тя почувства как сърцето й се свива.
— Богове, Кайку! Нищо не е както преди! Гледам те сега и виждам Кайлин. Ти не си жената, която познавах. Ти си различна, станала си много по-студена. Вече си Сестра. — Водачът на Либера Драмач махна гневно с ръка. — Как очакваш да ти се доверя, когато носиш този ужасен грим и тези проклети дрехи?
Кайку не можеше да повярва на ушите си. Искаше да му напомни, че е станала Сестра, за да се бие за неговата кауза, че без Аления орден войната щеше да приключи за по-малко от година с триумфална победа на Чаросплетниците, ала се въздържа. Знаеше, че отвори ли устата си, ще започне да спори и ще разруши и малкото паянтови мостчета, които все още ги свързваха. Ето защо озапти яростта си и преглътна гнева си с помощта на техниките, които бе овладяла по време на обучението си за Сестра от Аления орден.
— Щом мислиш така — отвърна хладно тя. — Уведоми ме, когато сте готови с приготовленията за пътуването до Аксками.
След тези думи тя излезе навън, където Фаека я чакаше под проливния дъжд. Двете Сестри се запътиха към Пойната къща и за пръв път от доста време насам Кайку забеляза как войниците се отдръпват дискретно настрани, за да им направят път.
Трета глава
Трите луни висяха в осеяното със звезди нощно небе. Две от тях бяха приближили орбитите си ниско над западния хоризонт, над назъбените върхари на планините Тчами, като лъскавата зеленикава перла на Нерин надничаше иззад големия петнист диск на Аурус. Бялата кожа на Иридима, поръсена със сини точици, сияеше в източната част на небесния свод, под който се простираше пустинята Тчом Рин — необятен пясъчен океан от безжизнени вълни, застинали във връхните си точки. Хладният вятър бръснеше гладките дюни, посипвайки с прах хребетите им. Това бе единственият звук, нарушаващ безмълвието на безкрайната пустош.
Сарамир бе разделен на две от скалистия гръбнак на планините Тчамил, които го прорязваха от север на юг. Те отделяха по-гъсто населените и плодородни земи на запад от по-дивите и некултивирани пространства на изток. Югоизточната четвърт на континента бе заета от единствената сарамирска пустиня, която се простираше на повече от деветстотин километра от подножието на планините до град Мек на източния бряг. Преди седемстотин години първите заселници бяха акостирали тук, след което започна колонизирането на източните територии.
Разказите за това митично време на първооткривателство бяха широко застъпени в легендите на Тчом Рин — предания за тези, които бяха решили да останат, докато другите се отправяха към плодородното Новоземие на север; за тези, които бяха сключили споразумение с незаконородената богиня Суран — да живеят във владенията й и да я почитат, а в замяна тя да ги научи как да оцелеят в този жесток свят. Суран беше добра към последователите си и наистина им показа как да преуспяват. В сърцето на пустинята те издигнаха огромни градове и величествени храмове и прогониха аборигените угати заедно с немощните им стари богове. Заселниците приеха пустинята като свой роден дом и пустинята ги промени, докато не се превърнаха в доста различен народ от тези сарамирци, които живееха на запад.
Един от най-големите и прославени градове, които основаха първите заселници, беше Муйа. Облян от зеленикавото сияние на Нерин, той лежеше, притихнал и спокоен, защитен от пустинните ветрове от масивен насип, който се простираше в протежение на километри западно от селището. Архитектурата на Тчом Рин, както се разказваше в популярните предания, бе дело на един мъж на име Ийатимо, който използваше в градежите си твърдите листа на жилавите храсти чия — едно от малкото растения, пригодени за живот в пустинята. Каквато и да беше истината, този архитектурен стил процъфтя и постройките в Тчом Рин се прочуха из цял Сарамир с гладките си ръбове и заострени върхове. Тумбестите основи постепенно преливаха в остри като игли шпилове; прозорците имаха формата на сълзи със заострени горни краища; стените, заобикалящи града, бяха още по-впечатляващи и заплашителни с редиците орнаменти, подобни на ножове. Долните равнища на преплетените улици се издигаха стъпаловидно покрай големите постройки, а множеството кули и шпилове образуваха същинска каменна гора. Човек имаше чувството, че гравитацията на трите луни бе засмукала градовете на Тчом Рин, опитвайки се да ги издигне във въздуха.
Муйа спеше под страховитото покровителство на гигантската статуя на Суран, чиято височина надхвърляше шестдесет метра. Тя бе разположена в една ниша, изсечена в скалата, и изобразяваше богинята с гущер, свит в скута й, и змия, увита около раменете й. Гущерът и змията олицетворяваха създанията, които се бяха грижили за нея, носейки й храна в пустинната пещера, където бе изоставена от майка си Аспинис. Широко разпространеното в западен Сарамир вярване, че божествата трябва да бъдат изобразявани само посредством енигматични символи или в животинските им превъплъщения, никога не бе хващало корени в Тчом Рин, ето защо статуята на Суран показваше богинята такава, каквато я рисуваха легендите — навъсена и мрачна девойка с дълга, заплетена коса и разноцветни очи — едното синьо, а другото зелено. Тя бе облечена в дрипи и държеше чвореста тояга, около която змията бе увила част от дългото си тяло.