Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Мис Кийт, мистър Мейсън.
Айрин Кийт пристъпи напред. Фигурата й сякаш изпълни кантората и избута на заден план мрачното достолепие на подвързаните с кожа книги, бюрата и етажерките, запълнени с папки.
— Здравейте. Идвам от козметичния салон. Излъскала съм до блясък смъртоносните си оръжия. — Тя се приближи и му подаде ръка: — Много съм слушала за вас, мистър Мейсън. Досущ като на снимките сте. Каква глупост изтърсих!
Мейсън се усмихна и я покани да седне:
— В края на краищата тъкмо това е предназначението на фотографиите.
— Не, не е! Може би ще се учудите, но много хора искат снимки, на които да не приличат на себе си. Предпочитат да бъдат разкрасявани, идеализирани. Но да се върнем към работата. Вие сте твърде зает човек. Искате от мен да направя нещо за онази млада жена, нали?
Мейсън кимна.
— Имам среща с Мървин Олдридж тук — тя погледна часовника си. — Нямате нищо против, нали?
— Олдридж ли? — вдигна въпросително вежди Мейсън.
— Младоженецът — засмя се тя. — Беше готов да сключи брак. Спаси го обирът на бижутата.
Мейсън погледна Дела и тя включи скрития магнетофон.
— Продължавайте!
— Мърв е добро момче. Вероятно сте чувал за него. Прави яхти в Нюпорт Бийч.
— Корабите „Олдридж“?
— Да. Тях. Известно му е какво точно искат младежите и им го осигурява. Много лодки за малко пари. Никой не знае как го прави. Разбира се, количеството помага.
— Та, казвате, той щял да се ожени?
— Да. Той беше младоженецът, аз бях шаферката, а Хелън Чейни младоженката.
— И какво се случи?
— Трябваше да се срещнем в Корона. Мърв Олдридж щеше да дойде от Балбоа през каньона Санта Ана. Хелън и аз пристигнахме от Холивуд с моята кола. От Корона възнамерявахме да тръгнем за Лас Вегас. Там всичко беше уредено. Очертаваше се чудесно сватбено тържество.
— Продължавайте!
— Ами след всичко, което се случи, мистър Мейсън, не разбирам какво значение имат всички тези факти. По-голямата част от станалото може да се прочете във филмовата колона на сутрешните вестници. Бижутата бяха откраднати, момичето беше обвинено и оправдано и…
— Но аз искам да знам фактите.
— Добре. Вие питате — засмя се малко нервно тя.
— И тъй?
— Ами — Айрин Кийт погледна часовника си — предполагам, че съм карала много бързо. Колата ми наистина е неудържима. Стъпи ли на шосето, замърква като котка и се понася като бясна. Не е кола, която се подчинява на закона. Разбира се, тръгнахме по-рано, за да имаме време… В случай че спукаме гума.
Мейсън кимна в знак, че я разбира.
— Мисля, че знаете всичко за Хелън. Тя направи главоломна кариера — от незначителна статистка до звезда. Стив Мерил е негодник. Беше слаб второкласен артист. И няма пукната пара. Иска да измъкне нещо от Хелън. При едно обикновено дело не би имал никакъв шанс. Но ако успее да осуети брака на Хелън и Мърв, може да се надява на откуп. Вероятно няма да повярвате, но Хелън наистина иска да има свой дом, да е защитена… Естествено, тя е като трън в очите на обществото заради ролите си в киното. Но обикновено става така. Винаги е играла роли на куклички с прилепнали пуловери и необуздан характер. Това се харесва на публиката. Стотици пъти съм я съветвала да не приема подобни роли, но филмите се нижат един след друг и на нея това й харесва. Виждате ли какво стана, отплеснах се.
— Бяхте стигнали до срещата в Корона — уточни Мейсън.
— Вярно. Пристигнахме твърде рано. Не искахме да закъсняваме за срещата с Мърв. Той не обича да чака никого.
— Предполагахте, че Мървин Олдридж ще бъде точен?
— До минутка. Той е педант по отношение на времето. Сверихме си часовниците по телефона, така че да се срещнем и да тръгнем веднага.
— Но вие подранихте.
— С двадесетина минути, по-точно, с двадесет и една. Паркирахме и решихме да пийнем по нещо. Хелън смяташе, че в случая е оправдано, а и не се наложи дълго да ме убеждава.
— Значи влязохте в бара и пийнахте?
— Точно така.
— Какво се случи, когато излязохте?
— Забелязах, че капакът на багажника е открехнат, а вътре бяха подаръците, всичките ми бижута, а и бижутата на Хелън. Съвсем необмислено реших да уведомя полицията. Направих голяма грешка. Веднага се намеси шефът на полицията. Сигурно подуши възможност за завоюване на популярност и слава. И вкупом ни натика в полицейския участък. Накара ме да опиша всичко. Появи се Мърв, страшно ядосан. Не можете дори да си представите смразяващата ярост, която го беше обзела.
— Защо?
— Ами той има особен характер. Освен това не обича полицията, закъсненията и да се шуми около него. Когато Мърв прави нещо, обича то да върви като по часовник.