Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Опитах се да убедя мис Кейт да ми даде името на адвоката си и да ми позволи да разговарям с него. Но щом предпочита да обсъжда нещата сама, какво мога да направя аз.
— Всичко това звучи прекрасно, но не бива да държите Айрин отговорна за щетите. Та тя дори не познава момичето. Подписа иска по съвета на властите.
— Май се опитвате да ми разяснявате закона?
— Да.
— Тъй си и мислех — Мейсън се изправи.
— Почакайте, може би неправилно ви прецених.
— И аз мисля същото, по вече е късно за преоценка.
— Мистър Мейсън — замоли го Айрин Кийт, — мисля, че са ви обезпокоили без нужда.
— А пък аз не смятам, че е така — адвокатът прекоси кабинета и отвори вратата.
Айрин Кийт погледна бегло Олдридж и рязко се обърна към Мейсън. Корабостроителят я сграбчи за ръката:
— Хайде, Айрин! Да си вървим!
Адвокатът проследи с поглед затварянето на вратата. Дела изключи магнетофона.
— Шефе, ако тя искаше да се постигне споразумение, защо накара Мървин Олдридж да дойде тук?
Мейсън се извърна и замислено я изгледа. После каза:
— Благодаря ти, Дела!
— За какво? — в очите й се четеше учудване.
— Подсещаш ме за нещо, което щях да пропусна.
— Не те разбирам.
— Мървин Олдридж е точен до педантизъм. Не чака никого повече от пет минути. Държи на точността до секунда.
— Така е, но все още нищо не разбирам!
— Срещата ми с Айрин Кийт беше насрочена за два и половина. Тя е уговорила Олдридж да се срещнат тук. Той се появи петнадесет минути по-късно. Явно тя му е казала да дойде тогава. Спомняш ли си, Айрин ме уведоми, че отива в козметичния салон, за да лъсне до блясък смъртоносните си оръжия. Предупреди ме, че ще пусне в действие сексапила си. Имала е намерение за петнадесетина минути да ми завърти главата, да разбере как стоят нещата и после да изиграе ролята на великодушна светска дама, изгаряща от нетърпение да поправи стореното зло. По-късно в играта се включи и Мървин Олдридж, който по предварителна уговорка или поради вродения си темперамент, се държа възмутително надменно, грубо и студено. Така всички предложения за уреждане на нещата пропаднаха.
— Значи мислиш, че всичко е предварително обмислено?
— Не ще и съмнение. В точно определено време се случи, за да е случайно.
— Тогава мога да ти кажа още нещо. От женска гледна точка!
— Казвай!
— Айрин Кийт се интересува прекалено много от Мървин Олдридж. Предполагам, че обирът на бижутата е бил добре дошъл за Стив Мерил и му е дал време да заведе иск срещу Хелън. Обзалагам се, че когато бракосъчетанието е било отложено, Айрин Кийт не се е скъсала от плач.
Мейсън присви очи:
— Появиха се твърде интересни факти за размисъл, Дела. Струва ми се, че обстоятелствата налагат да предприемем малко разследване и да потърсим допълнителни аргументи, които биха могли да ни бъдат от полза.
— С други думи, отваря се работа за Пол Дрейк — усмихна се тя.
— Позна. Иди да видиш дали е в кантората си. Доведи го, където и да се намира, каквото и да прави. Работата започва да става дебела.
— Което доставя голямо удоволствие на някои хора — подхвърли през рамо тя вече от прага.
5
Пол Дрейк, шеф на едноименното детективско бюро, чиято кантора се намираше на същия етаж на сградата, се завъртя на големия стол за клиенти така, че краката му увиснаха през едната странична облегалка, а гърбът му се залепи за другата.
— Изплюй камъчето, Пери!
Понечил да каже нещо, Мейсън спря замислено, избра си цигара, запали я, известно време наблюдава кръгчетата дим и най-после каза:
— Познаваш Хелън Чейни, нали, Пол?
— Актрисата ли?
— Да.
— Лично не.
— Какво знаеш за нея?
— Не е много. Сегиз-тогиз нейният рекламен агент публикува голямо количество информация. Тя обаче не означава нищо. На екрана Чейни е секси, страстна и прелъстителка, в очите й се чете призив, носи къси поли и съвсем прилепнали към тялото й пуловери, но винаги в рамките на приличието. Това означава, че рекламният й отдел работи извънредно, за да я представи като малка домакиня с престилка, затворени блузи, дълги поли и всичко от този род. Тя действително обича да готви. Нещастна е, че кариерата й пречи да бъде истинска домакиня. Създават й образ на сексбомба. Всъщност е домоседка. Винаги когато има свободно време, плете нещо за някой приятел. Тя…
— Стига! Много е банално.
— Нали! — ухили се Дрейк. — Научих, че пак ще се омъжва.