Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Тъй че решихте сама да откриете кой е обитавал стаята преди вас и да получите възнаграждението?
— Точно така. Знаех, че ако попитам, няма да ми кажат, пък и собственикът щеше да заподозре нещо. Затова реших да взема гривната в Лос Анжелос, да наема адвокат, детектив или някой друг, който да събере необходимата информация. Сетне щях да се свържа с жената, да й върна гривната и всичко щеше да бъде бомба. Знаете какво се случи после. Аз…
Телефонът, иззвъня и Дела кимна на Мейсън:
— За теб е.
Адвокатът вдигна слушалката:
— Добро утро, колега, и поздравления. Пери Мейсън е на телефона.
От благодарност Франк Нийли трудно намираше думи.
— Излязохте прав, мистър Мейсън. Онова приятелче, Боулс, лъжеше. Даваше показания, без да е сигурен в тях. Благодаря ви, че ме насочихте накъде да насоча атаката си.
— Страхувам се, че не сте много уверен в себе си. Нещо друго за обвиняемата?
— Напусна града веднага след приключването на делото.
— Сега е в кантората ми.
След миг мълчание Нийли рече:
— Не можах да устоя на изкушението да й разкажа какво направихте за нея.
— Не сте се разбъбрил пред никой друг, нали?
— Пред никой друг.
— И недейте, тъй като не съм направил кой знае какво. Ваша е заслугата за оправдателната присъда.
— Бих желал да ви обясня какво означава това за мен. Никога няма да го разберете. Не само за това дело, но и за цялата ми кариера. Чувствах се толкова безпомощен. Там се опитвах да задавам въпроси, които не водеха до нищо. След нашия разговор сякаш прогледнах и тогава… Предполагам, че съм се сражавал здраво. Знаех само, че съм престанал да мисля за себе си. Засипвах свидетеля с въпроси. Разбрах, че членовете на журито се убедиха, че той е безобразен лъжец. Това ми възвърна самочувствието.
— Какво ще правим с Ивлин Бегби? Тя сподели, че иска нещата да се изяснят докрай.
— Не мога да направя нищо повече.
— Разговаряхте ли с някоя от заинтересуваните страни…
— Не, не съм разговарял с никого.
— Тогава аз ще се помъча да направя нещо. Искате ли да ми сътрудничите?
— Мисля, че не бих могъл да ви помогна. Поздравете я от мен.
— Ще ви държа в течение — обеща Мейсън и остави слушалката. — Нийли ви поздравява.
— Той е чудесен. Вечно ще му бъда благодарна, но… Зная кой му вдъхна кураж.
Мейсън се замисли.
— Кой подписа оплакването, довело до вашето арестуване?
— Айрин Кийт. Шаферката… Трябваше да бъде шаферка. Там беше и една от ония сладникави филмови героини — артистката Хелън Чейни. С нея бе и Мървин Олдридж, собственик на корабостроителница. Предишния ден бях чела нещо за тях в един холивудски вестник. Не съм и помисляла, че мога да се забъркам в подобна каша. Аз…
Прекъсна я позвъняването на телефона. Дела вдигна слушалката.
— Какво има, Гърти? Кажи му да почака. — Тя се обърна към Мейсън: — Нийли е. Настоява веднага да разговаря с вас.
Мейсън кимна и взе втората слушалка:
— Здравейте отново, Нийли. Какво има?
Гласът на Франк Нийли звучеше възбудено:
— Айрин Кийт е на другия телефон. Казва, че щом Ивлин Бегби е оправдана, възнамерява да й даде малко пари, за да се измъкне от града. Спомена за стотина долара. Какво да й отговоря?
— Предай й — ухили се Мейсън, — че по това дело има сътрудник в лицето на Пери Мейсън, така че нека ми се обади.
— Ще й предам. Май загубих един облог. Всички тези знаменитости, подписали оплакването срещу мис Бегби… Ще трябва да си взема бележка.
Мейсън остави слушалката и се обърна към Ивлин:
— Някой явно е пуснал мухата на Айрин Кийт. Свързала се е с Нийли. Търси споразумение. Предлага стотина долара, за да ви помогне да напуснете града.
Очите на Ивлин Бегби се изпълниха с копнеж.
— Всеки един от тези сто долара за мен сега е нещо много значително, мистър Мейсън. Ще мога да се измъкна. Трябва. Знам, че някъде ще намеря работа.
— С колко пари разполагате всъщност? — запита Мейсън.
— Не си струва да ги споменавам — усмихна се тя.
— Колко са?
— По-малко от пет долара.
— Имате ли кола?
— Таратайката, за която ви говорих.
— Чудя се как не са я взели за покриване на разходите по делото и…
— Никой не искаше да поеме разходите по ремонта й.
Мейсън се замисли за миг.
— Търсите работа, нали?
Тя кимна.
— Каква?
— Нямам претенции.
— Разбрах, че сте работила в ресторант. Смятате ли, че ще се справите като сервитьорка?
— Работила съм в различни ресторанти какво ли не. Зная как да се справя, мистър Мейсън. Все ще намеря нещо.