Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
Той се обърна към Дела:
— Опитай да се свържеш с Джо Падена.
— Дали е станал вече?
— Вероятно е време да стане. Свържи ме с него и ще разберем какво е положението горе.
Няколко минути по-късно Дела Стрийт направи знак на Пери Мейсън и той взе слушалката:
— Здравей!
— Здравейте! Джо Падена е на телефона. Какво иска от Джо Падена?
— Пери Мейсън е на телефона. Искам една услуга.
— Иска услуга от Джо Падена. Получи услуга от Джо Падена. Джо Падена не забравя приятели. Какво иска?
— Имаш ли свободно място за сервитьорка?
— Как позна? Ако е близка на вас, да. За добра сервитьорка и ваша приятелка има място веднага.
— Изпращам ти едно момиче. Казва се Ивлин Бегби.
— Момиче или сервитьорка?
— И двете.
— Чудесно. Джо Падена може не прави услуга. Може вие прави услуга на Джо Падена, ако момиче наистина добро. Нали разбира, това място е в гора. Момиче живее тук. Моя жена държи каса. Джо Падена няма досажда и тя живее тук. Като член на мое семейство. Други хора досаждат, но Джо Падена — не.
— Ще й го обясня — усмихна се Мейсън. — Пращам ти я.
— Кога?
Мейсън погледна въпросително Ивлин:
— Кога можете да се представите?
— Веднага.
— Ще бъде горе до един час.
— Прекрасно. А сега, мистър Мейсън, вие направи услуга.
— Кажи!
— Как изглежда момиче?
— Доста е хубаво.
— Така и мисли. Казва момиче не търси Джо Падена. Казва търси мисис Джо Падена. Нали разбира?
— Разбирам.
— Довиждане — и Джо Падена затвори телефона.
— Мястото е твърде интересно — започна Мейсън. — Джо Падена е мой клиент. Двамата с жена си държат заведението „Краункрест“. Намира се високо в планината над Холивуд. Точно на билото. Има изглед както към долината Сан Фернандо, така и към Холивуд. Доста кинаджии ходят там. Малко заведение, но със собствена атмосфера. Първокласно е и го посещават почти всички известни филмови личности. Ще се наложи да живеете там, тъй като заведението затваря след полунощ…
— Това ме устройва. Звучи примамливо.
— Когато стигнете там, ще потърсите мисис Падена. Не обръщайте внимание на Джо. Мисис Падена е касиерката. Тя обича да държи парите и…
— И носи панталони? — засмя се Ивлин.
— Точно така. Там ще бъдете в пълна безопасност. Джо няма да ви досажда. Някои съдържатели го правят. Вие…
— Всички го правят — гласът й звучеше почти нехайно. — С това се свиква. Върви заедно със занаята. Колко ще ми плащат?
— Не мога да ви кажа. Тарифата е висока. Знаят, че сте ми близка. Ще ви плащат достатъчно. Искам да поддържате връзка с мен. Най-добре веднага ми позвънете, за да разбера дали ще останете да работите там, или не. Докато не получим обезщетение по това дело, трябва да зная къде да ви намеря. Може да се наложи да взема бързо решение…
— Ако ви предложат пари, приемете ги, но поне направете опит да ми издействате пробни снимки. Зная, че ще бъде трудно. Дори и да обещаят, вероятно работата ще се проточи. Ще ме изправят пред камерата издокарана с някоя демодирана дреха. Ще ме накарат да прочета няколко реда, да покажа краката си, да изиграя етюд на ярост, учудване, любов и ще ме отпратят, без да ме потърсят повече. Така ще изпълнят тяхната част от споразумението.
— Ако успея да ги убедя, пробните снимки ще бъдат истински — прекъсна я Мейсън. — Не се тревожете за това.
— Трябваше да го знам — усмихна се с благодарност тя. — Вие не правите половинчати неща. Как да стигна до „Краункрест“?
— Дела ще ви обясни. Може да изберете по-дългия път през Мълхоланд, но него минава по-голямата част от движението. Но има и пряк път, стръмен и тесен. Ако приемете работата, трябва да го знаете, ще ви спестява много време.
— Мистър Мейсън, длъжна съм да ви кажа още нещо.
— Какво?
— Оплесках много неща и продължавам да се питам дали това може да има нещо общо с… Въпреки че не виждам как, но аз…
— Хайде, продължавайте!
— Ами когато пристигнах в Корона и колата ми се повреди, се чудех къде да убия времето си. Зачетох в едно филмово списание статия за Хелън Чейни. Коментираха усилията й в търсенето на щастие и намекваха, че сега е влюбена, надявала се този път да е намерила истинската любов. Имаше и снимки на първите й двама съпрузи, а нещо в снимката на втория й съпруг, Стив Мерил, ми се стори ужасно познато.
— В какъв смисъл?
— Приличаше на Стонтън Вестър Гладън.
— Какво направихте? — присви очи Мейсън.
— Обадих се в редакцията на списанието, взех адреса на филмовата агенция, където смятаха, че мога да открия мистър Мерил, и най-после се добрах до телефонния му номер.