Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
28. Последният стадий на Луня
Един монах попитал Луня: „Какво са получавали старите Майстори, когато са стигали последния стадий?“ „Те заприличват на крадци, които скришом се опитват да влязат в празна къща“, — бил отговорът.
Ньоген:
Този монах си е мислел, че Майсторите имат нещо, което другите не притежават, а всъщност те нямат нищо по-особено, което да го нямат другите. Макар че отговорът на Луня да изглежда странен, това бил единственият начин да поразтърси монаха. Той упорито е разработвал коан след коан, с цел да стане Майстор, попитал за последния коан, за да може крачка по крачка да върви напред. Той дори сигурно е мечтаел за последния стадий с неспокойния си разум, но с жажда поглъщал това, през което минавал, затова Луня го пратил в празната къща.
Здравият човек никога не мисли за болестта, болният се бори, за да постигне здраве. Веднъж попитали един човек какво притежава вътре в себе си, че изглежда толкова спокоен и удовлетворен. Този, който няма нищо в себе си, е винаги щастлив, но, който е изпълнен с желания, никога не ще се избави от осъзнаването на своето нищожество.
Генро:
29. Срещата на Яншан
След усамотяването, продължило сто дни, Яншан срещнал своя Учител Куйшан. „Не съм те виждал тук цяло лято, — казал Кушшан, — къде беше?“ „Обработвах участък земя. — казал Яншан. — и получих кошница просо“. „Не си си изгубил времето напразно“. — отбелязал Куйшан. „А ти какво прави през лятото?“ — попитал на свои ред Яншан. Старият монах отговорил: „Аз ядох веднъж на ден, по обед, и спах по няколко часа след полунощ“. „Значи и ти не си си изгубил времето напразно“. — казал Яншан и си прехапал езика. „Трябва да имаш чувство за собствено достойнство“. — отбелязал Куйшан.
Ньоген:
В манастира на Куйшан имало хиляда и петстотин монаха, по-голямата част от които медитирала в дзен-до, докато останалите били заети в кухнята или работели на полето. Всеки давал своя принос за прославата на Буда-Дхарма. Яншан дал своя принос като обработил участък земя, за да отгледа кошница просо, а Куйшан живял като идеален монах. Никой от семейството Дзен не си изгубил времето напразно. От гледната точка на обикновения човек това била среща между ученика и Майстора, при която всеки оценявал другия, но според Дзен ученикът все още показвал следи от своите постижения. Той се бил застоял в сянката на успехите и несполуките. Той разбрал грешката си още преди да свърши да говори, но Учителят му го смъмрил за всичко, което си е мислел.
Генро:
30. Сънят на Тайдзун
Една нощ императорът Тайдзун сънувал божество, което го посъветвало да пробуди в себе си стремеж към Висшето Просветление. На сутринта Негово Величество попитал своя официален свещеник: „Как да пробудя в себе си стремеж към Висшето Просветление?“ Свещеникът не казал нито дума.
Фугаи:
Негово Величество още е спало, когато се е обърнало към свещеника с въпроса си. Слугите е трябвало да приготвят леген, белоснежни одежди и ледена вода, за да измият лицето му. Официалният свещеник е трябвало да бъде уволнен от поста си, защото е изпуснал момента да асистира на императора в момента на пробуждането му от сън. Когато му бил зададен въпрос, той не проронил нито дума, пренебрегвайки дълга си, и не бил способен на нищо.