Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
Ньоген:
Императорът явно е искал да постигне това, което е сънувал. Свещеникът е знаел, че е безпредметно да се отговаря докато императорът не знае нищо друго освен действителността, но мълчанието му било достатъчно красноречиво за да проникне в сърцето на спящия.
Генро:
Ако аз бях свещеника, щях да кажа: „Ваше Величество, трябвало е да зададете въпроса си на божеството, което ви се е присънило“.
Фугаи:
Съмнявам се, че моят Учител е познавал божеството, за което говори императорът. Дори да е така, неговият съвет щеше да бъде твърде закъснял.
Ньоген:
Какво се подразбира под „Окончателно Просветление“? Откъде човек знае, че се стреми към Висшето Просветление. Когато Буда постигнал реализация, той се отнасял с дълбоко състрадание към всички живи същества, желаейки тяхното добруване и освобождение. Буда е олицетворявал първичната природа на Великото Просветление. Четирикратния обет пробужда и проверява стремежа (Просветлението).
31. Куйшан вика двама длъжностни монаси
Майстор Куйшан наредил да извикат ковчежника, но когато той дошъл, Куйшан казал: „Извиках ковчежника, а не тебе.“ Ковчежникът не могъл да каже и дума. След това Майсторът наредил за извикат старшия монах, но когато той дошъл, Куйшан казал: „Аз наредих да извикат старшия монах, а не тебе“. Старшият монах не могъл да каже и дума.
Ньоген:
Манастирът трябва да има няколко длъжностни лица. Ковчежникът трябва да се грижи за паричните средства, а старшият монах — да наблюдава останалите монаси в дзен-до. Новопостъпилите остават да медитират в дзен-до, а останалите отговарят за различни задължения в манастира. Въпреки че монасите от тази история се гордели с положението си, те все пак искали да получат индивидуални наставления, когато дошли при Учителя си. Куйшан видял тази двойственост и ги смъмрил.
32. Фенян наказва небето
Едни монах попитал Фенян: „Ако на десет хиляди мили от тук на небето няма и признак за облаче, какво бихте казали за това?“ „Бих ударил небето с тоягата си“. — отговорил Фенян. „Но в какво е виновно небето“ — попитал отново монахът. „В това, че нямаме дъжд, когато трябва да го имаме и времето е лото, когато трябва да бъде хубаво“, — отговорил Фънян.
Ньоген:
Майсторът по Дзен биел всички с голямата си тояга: дори Буда и патриарсите не могли да избегнат този дзенски удар. Неговата тояга е ръчката, с помощта на която той може да разтърсва цялата Вселена. Ако в съвършената мрежа на Вселената възникнат проблеми. Фенян с помощта на своята тояга ще поправи нещата както си му е реда. Монахът — той е само мечтател, който се надява да живее в безкрайно блаженство докато се кланя на изрисувания, куклообразен Буда. Първият отговор на Фенян всъщност е бил едно предупреждение за монаха, но когато той видял, че монахът не го е разбрал, той опростил отговора си до такава степен, че би го разбрало дори едно малко дете.
33. Юшан решава проблема на един монах
Една сутрин след беседа с монаси до Юшан се приближил един монах и му казал: „Имам един проблем. Дали ти не можеш да го решиш?“ „Ще го реша по време на следващата беседа“. — отговорил Юшан. Вечерта, когато всички монаси се събрали в залата, Юшан казал на висок глас: „Нека веднага дойде при мен монахът, които тази сутрин ми каза, че има проблем“. Щом монахът минал отпред и застанал пред събралите се. Майсторът станал прав и грубо казал: „Погледнете, монаси, това момче тук има проблем“. След това той блъснал монаха настрани и се прибрал в стаята си, без да проведе вечерната лекция.
Фугаи:
Защо, мой скъпи братко, та ти имаш толкова съкровища за медитиране? Как може да се медитира истински без проблем? Не искай помощ нито от Майстора, нито от някой друг. Майсторът реши проблема ти тази сутрин, но ти не го разбра. Вечерта той провежда изпълнена с драматизъм беседа, влагайки в нея цялата си душа.
Ньоген:
Каква великолепна беседа! Интересно, колко от присъстващите монаси са я разбрали?
Преди няколко години един японски свещеник ме посети в това дзен-до. „Какво е Дзен?“ — ме попита той. Аз сложих пръст до устните си и прошепнах: „Тук четем книги в тишина“. Когато отидохме в кухнята не му дадох възможност да зададе въпрос и казах: „Готвим в мълчание и ядем без да приказваме“. Когато му отварях вратата и му стисках ръката, той, задъхвайки се, попита: „Какво е все пак Дзен?“ — и излезе.