Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
Млад грък попитал веднъж свой другар на бойното поле, какво ще прави той с такъв къс меч. „Ще стъпвам една крачка по-бързо от другите“ — бил отговорът. Всичко, което той имал на този свят бил неговият меч — къс или дълъг. — той е трябвало да се бие с това, което е имал. Също като воина, ученикът по Дзен няма друга идея, затова проповядва когато не медитира, и медитира, когато не проповядва. За да се постигне състоянието, за което говори Туншан, трябва крачка по крачка да се следва пътя, на който е учел монасите си Тадзъ.
16. Времето на Куйшан
Куйшан казал на монасите си: „Студените зимни дни се повтарят всяка година. Миналата година беше също толкова студена, като тази, и през следващата година времето ще също толкова студено. Кажете ми монаси, кои дни от годината се повтарят?“ Старшият ученик, Яншан се приближил до Учителя и застанал пред него, като дясната му ръка покривала сложеният на гърдите юмрук на лявата. „Знаех, че няма да можеш да ми отговориш. — казал Куйшан, а после се обърнал към младшия си ученик, Санъен: — А ти какво ще кажеш?“ „Сигурен съм, че ще мога да отговоря на въпроса ти“, — казал Санъен. Той се приближил до Учителя и сложил дясната си ръка върху юмрука на лявата, сложен върху гърдите му, както беше направил старшият монах, но Куйшан не обърнал внимание на това. „Радвам се, че старшият ученик не можа да ми отговори“. — отбелязал Учителят.
Ньоген:
Манастирът на Куйшан се намирал в планината, където монасите живеели в условията на сурова зима. Някои от монасите били прекарали години в манастира, прекарвайки напразно там дни и месеци, и си спомняли за студените зими, както децата си спомнят за коледните празници. Куйшан искал монасите да не си губят времето, без да постигнат Дзен.
Какво е времето, и как е започнало? Кога ще свърши? Как изучавате Дзен? И какъв е ежедневният ви Дзен в практичния ви живот?
Пространството и времето в продължение на много векове са служели за предмет на философски дискусии. Айнщайн ги пренесъл в областта на математиката и науката.
Времето, усещано от индивида според неговия опит в различните периоди на неговия живот, се отличава от физическото време, човешкото изобретение за отчитане на дните. Когато Яншан застанал пред Учителя си с ръце на гърдите, това било приветствие на монаха за изразяване на своя Дзен. Това значело, кои дни на годината се повтарят: той изразил философията си с мълчание.
Миналото и бъдещето са сходни за физиката и се отличават само по посоката, както посоката на стрелката на компаса, но за живото същество те ясно се различават. Човек сгъва миналото си и го носи със себе си навсякъде, където и да отиде. Когато Куйшан казал: „Знаех, че няма да можеш да ми отговориш“, — той просто „подкачил“ Яншан заради флегматичността му. Той приел опита и на двамата ученици, но демонстрирал и своя Дзен, който бил безвременен и извънпространствен в блясъка си.
17. Костенурката на Тасуй
Монах видял костенурка, пълзяща по градината на манастира на Тасуй и попитал Учителя си: „При всички същества костите са покрити с месо и кожа, защо при това същество месото и кожата са покрити с кост?“ Тасуй свалил единия си сандал и покрил с него костенурката.
Ньоген:
Този монах имал лошия навик да прави прибързани изводи. Той си мислел, че щом едно нещо е вярно веднъж, то ще е вярно винаги и навсякъде. Тасуй искал да освободи монаха от заблудата и му помогнал да разбере единичността.
Ако виждате необичайни неща, това не бива да ви притеснява. Преди всичко се освободете от самоограниченията си, фалшивите концепции за нещата и погледнете открито действителността. Какво е смъртта? Какво е раждането? Какво е Буда? Какво е реализацията?
Генро:
18. Линдзъ сади бор
Веднъж, когато Лпндзъ садил бор в манастирската градина, неговият Майстор, Хуанпо, минавайки покрай него, казал: „Покрай манастира е пораснал толкова хубав храсталак, защо садиш и това дърво?“ „По две причини, — отговорил Линдзъ, — първо, да украся нашия манастир с това вечнозелено дърво, и второ, да дам приют на монасите от следващото поколение“. След това Линдзъ трамбовал три пъти почвата с мотика, за да укрепи дървото. „Не мога да се меря с твоето самоутвърждаване“, — казал Хуанпо. Линдзъ не обърнал внимание на своя Учител и промърморил: „Всичко е готово“, — и пак три пъти трамбовал почвата. „Благодаря ти, моето учение ще остане на света“, — казал Хуанпо.