Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)». Краткое содержание книги:
25. Кофата с вода на Йентоу
Трима монаси. Сюфън, Джиншан и Йентоу, се срещнали в градината на храма. Сюфън видял кофа с вода и я посочил. Джиншан казал: „Водата е чиста и отразява образа на Луната“. „Не, не, — казал Сюфън, — това не е вода, това не е Луна“. Йентоу обърнал кофата с дъното нагоре.
Ньоген:
Посочвайки кофата, Сюфън имал предвид тялото на Буда, пронизващо целият свят, а Джиншан бил в такова настроение, както го описва старото будистко стихотворение:
Сюфън подчертал по-скоро ноуменалното, отколкото феноменалното, когато казал: „Това не е вода, това не е Луна“. Йентоу обърнал кофата с дъното нагоре, за да изтрие дори това отрицание. Дзен не е философия, нито религия.
Генро:
Фугаи:
Славей? Не! Това е образец на съвършенство!
26. Прецизността на Сюфън
Сюфън, монах-готвач в манастира Туншан, бил винаги прецизен в приготвянето на сутрешната трапеза. Веднъж Туншан попитал: „Как успяваш така добре да си разпределиш времето?“ „Следя звездата и Луната“, — отговорил Сюфън. „А какво правиш ако има мъгла или дъжд?“ — настоявал Туншан, но Сюфън мълчал.
Ньоген:
По времето на Сюфън не е имало будилници, но монасите са ставали в четири часа сутринта, за да медитират един час преди закуска. Макар че Сюфън приготвял закуската по тъмно, неговият гонг се чувал винаги по едно и също време, никога нито по-рано, нито по-късно. Когато Туншан задал въпроса, той похвалил готвача, а отговора на Сюфън бил гладко полиран и в него нямало следа от гордост. Туншан попитал отново: „… А какво правиш ако има мъгла и дъжд, за да не могат другите монаси да останат с погрешно впечатление? Те биха могли да си помислят, че готвачът зависи от звездите и луната в прецизността си.“ Днес имаме будилници и други прибори, показващи ни времето, но не можем да работим точно и прецизно докато не полираме своя Дзен и не бъдем господари на положението. Ние трябва да управляваме времето, а не то да управлява нас. Туншан искал Сюфън да разкрие тайната си пред останалите монаси. Смятате, че са разбрали?
Генро:
Ако Туншан беше попитал мен, какво бих правил в случай на дъжд и мъгла, бих му отговорил, че щях да гледам дъжда и да се наслаждавам на мъглата.
Фугаи:
Извинете, но Сюфън вече отговори.
27. Милионите обекти на Яншан
Яншан попитал Куйшан: „Какво ще направите, ако върху вас се изсипят милиони обекти?“ Куйшан отговорил: „Зеленият предмет не е жълт. Дългото нещо не е късо. Всеки обект твори своя съдба. Защо да се намесвам?“ Яншан изразил признателността си с поклон.
Ньоген:
Яншан изучавал Дзен под ръководството на Куйшан, по-късно получил Дхарма и станал негов приемник. Тази история сигурно е една от стоте, които се били случвали по време на обучението.
Когато човек постулира и възприема умствен образ, той става обект за него. Будизмът класифицира мисловните обекти с обектите от сетивния свят. Ако радостта и тъгата идват по едно и също време, ако удоволствието и болката го обграждат, кака би могъл човек да ги управлява? Ако трябва по едно и също време да оцени изгубеното и придобитото, приятното и неприятното, какво тогава трябва в действителност да прави?
Изучаващият Дзен трябва да се старае да прави каквото и да било по едно и също време. Ако търсите някакъв предмет в чекмеджето на бюрото, трябва да затворите оказалото се ненужно чекмедже и да отворите следващото. Всяко чекмедже съдържа нещо важно, но ако това, което търсите не е там, не трябва да обръщате внимание на другите неща в този момент. Трябва ли да оставите всички чекмеджета отворени или да изсипете на пода съдържанието им? Това е, което правят много хора със своите мисловни обекти. Този, който яде бонбони по време на четене или слуша радио, когато пише, прилича на изгубилия пътя си дух на Дзен.