Остава да се добави още малко. Играта на игрите, при сменящата се хегемония ту на една, ту на друга наука или изкуство, се извисила до вид универсален език, чрез който играчите съумявали със смислови знаци да изразяват духовни ценности и да общуват помежду си. Във всички времена играта се развивала в тясна връзка с музиката и протичала главно по музикални и математически правила. Една тема, две или три бивали установени, изведени, дадени във вариациите им, те търпели развой, напълно сроден с разгръщането на темата в някоя фуга или музикалната фраза на концерт. Една игра можела да почне например по дадена астрономическа конфигурация или по тема на фуга от Бах, или по фраза на Лайбниц или Упанишадите и основната идея, породена от тази тема, според намерението и дарбите на играча или да се продължи и развие, или нейният израз да се обогати чрез отзвуци на сродни представи. И ако начинаещият бил в състояние, да речем, чрез знаците на играта да установи паралелност между класическа музикална творба и формулата на природен закон, то майсторите или овладелите играта от началната тема извеждали свободно безкрайни комбинации. Дълго време в една от школите на играта било популярно сравняването, противопоставянето и крайното хармонично съчетаване на две враждебни теми или идеи като: закон и свобода, индивид и общност; при една такава игра особено се държало две теми или тези да се разгъват напълно равностойно и безпристрастно, от тезата и антитезата да се извлече възможно най-чистата синтеза. Игри с негативни или скептични, дисхармонични последни акорди, ако не се вземат под внимание гениалните изключения, били изобщо непопулярни, навремени дори забранявани — това имало дълбока връзка със смисъла, който в разцвета си играта придобила за участниците. Тя представлявала изтънчена символична форма за търсене на съвършеното, неземна алхимия, приближаване до единствения във всичките си образи и множественост дух, следователно до бога. Примерно както благочестивите мислители от по-ранните епохи изобразявали сътворения живот като устремен към бога, а цялото многообразие на познаваемия свят виждали завършено и обмислено докрай едва в божественото единство, така и по подобен начин чрез музиката и философията фигурите и формулите на играта на стъклени перли изграждали един световен език, подхранван от всички науки и изкуства, и сам той бил във вихрен порив към съвършеното, към чистото битие, към сбъдналата се действителност. „Осъществяване“ бил един от любимите изрази на играчите и своето дело те възприемали като път от зараждането до съществуването, от възможното до действителното. Тук ни е позволено още веднъж да припомним включените по-горе мисли на Николай Кузански.