За наченките на играта на стъклени перли ще разкажем накратко и най-същественото. Тя възникнала, както ни се струва, едновременно в Германия и Англия и в двете страни като упражнение за ония малки групи музиколози и музиканти, които работели и учели в новите музикално-теоретически кръжоци. И ако се сравни началното състояние на играта с по-късното и днешното, ще се види, че те не си приличат напълно, сякаш се сравнява нотно писмо от времето преди хиляда и петстотната година и неговите примитивни нотни знаци, между които липсват дори чертичките, отделящи всеки такт, с партитура от осемнадесетото столетие или дори с някоя от деветнадесетото, с объркващото множество съкращения, които обозначават динамиката, темпа, фразировката и тъй нататък и често превръщат отпечатването на такива партитури в тежък технически проблем.

Първоначално играта не била нищо повече от остроумно упражнение за паметта и комбинативните способности, увлякла студенти и музиканти, и вече се каза, играела се както в Англия, така и в Германия още преди да бъде „открита“ тук, във Висшето музикално училище на Кьолн, и да получи името, което носи и до днес, след толкова много поколения, макар че отдавна няма нищо общо със стъклените перли. С тези перли си служил откривателят й — Бастиан Перо от Калв, един малко чудат, но умен, общителен и обичащ хората музиковед; вместо букви, цифри, музикални ноти или други графични знаци Перо, който впрочем оставил и една студия върху „Разцвет и упадък на контрапункта“, заварил в кьолнския кръжец една сравнително добре развита от учащите се игра: те се обръщали един към друг, обявявайки в съкратени формули популярни мотиви от своята дисциплина или началото на класически композиции, при което призованият трябвало да отговори с продължение на творбата, а още по-добре в по-висока или по-ниска тоналност, или пък в контрастираща антитема. Това било упражнение на паметта и способността за импровизиране (както, макар и не закрепено в теоретически формули, се практикувало при свирене на чембало, лютня, флейта или при пеене), допуска се, че било широко въведено сред усърдно изучаващите музика и контрапункт по времето на Щютц, Пахелбел и Бах. Бастиан Перо, любител на заниманията с различни занаяти, който собственоръчно направил много пиана и клавесини по образеца на старите и най-вероятно се числял към странствалите из Изтока и за когото още се носи мълвата, че умеел да свири на цигулка по стария, след хиляда и осемстотната година забравен начин, с високо извит лък и ръчно регулиране на дължината му, та Перо, по образеца на простото детско сметало с топки, направил рамка с няколко десетки телове, а на тях нанизал стъклени перли с различна големина, форма и цвят. Теловете отговаряли на нотните линии, перлите на нотните стойности и тъй нататък, така със стъклени перли той претворявал музикални цитати или измислени теми, променял, преобразявал и транспонирал, развивал ги и ги противопоставял. Това било, що се отнасяло до техническата страна, наистина една играчка, но тя се харесала на учениците, възпроизвеждали я, станала мода, също и в Англия известно време музикалните упражнения се водели по този примитивно-прелестен начин. И както толкова често, и тук едно дълговечно и многозначително дело получило името си от преходно странично нещо. Това, в което по-късно се превърнала играта за участниците в кръжеца и нанизаните с перли телове на Перо, и до днес носи станалото вече широко известно име игра на стъклени перли.