Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
— Не, исках да кажа откъде знаеш, че Валенте е странният ми социален проблем?
— А, това ли! — засмя се приятелката й и многозначително огледа гостите около тях. — Той определено не се вписва в тази тълпа от политици, банкери и бизнес акули. В дома ти няма друг престъпник, с когото да си говори… Всъщност тук сигурно има доста престъпници, но никой още не ги е разкрил, за да ги прати зад решетките, както стана с него.
— Може би си права. Ще му се представя. Би ли му донесла питие след няколко минути, за да мога да се измъкна възпитано?
Сибил се ухили:
— Искаш да си говоря с необщителен привлекателен мъж с тъмно минало, мъгливо настояще и с петнайсет милиарда мръсни пари в банковата си сметка? Така ли?
— Горе-долу.
— И какво да му донеса за пиене? Кръв ли?
— Гленливит — каза Лий и я прегърна. — Без лед, без вода, без кръв.
Приятелката й се отправи към един от баровете, а тя примирено залепи любезна усмивка на лицето си и тръгна към Валенте. Докато се приближаваше към него, той я наблюдаваше с леко любопитство, но изражението му бе така недружелюбно, че тя се запита дали наистина й е почитател и дали въобще иска да се запознае с нея. Когато стигна до него, забеляза, че е поне метър и деветдесет. Беше широкоплещест, с гъста черна коса и пронизващи кехлибарени очи.
— Господин Валенте?
— Да.
— Аз съм Лий Манинг.
Той едва се усмихна. Странна, замислена усмивка, която не докосна очите му. Пое ръката й и я стисна малко по-силно и по-дълго, отколкото беше прието.
— Как сте, госпожо Манинг? — попита я той с дълбок баритон и добре овладян тон — нещо, което не бе очаквала.
Тя също стисна ръката му малко по-силно и той я пусна, но не отдели очи от нейните.
— Много ми хареса представлението тази вечер.
— Изненадана съм, че сте били на представлението — каза Лий, без да се замисля. От онова, което знаеше за него, не й изглеждаше човек, който ще хареса тази пиеса.
— Сигурно си мислите, че бих предпочел да обера магазин за алкохол, вместо да отида на театър?
Тя се почувства неудобно и това не й хареса:
— Това, което исках да кажа, е, че беше много трудно човек да се сдобие с билети за премиерата.
Усмивката му внезапно озари очите му и той отвърна:
— Не това искахте да кажете, но е много мило от ваша страна.
Лий се видя в чудо и подхвана първата тема, която й се стори подходяща:
— Разбрах, че със съпруга ми смятате да работите по общ бизнес проект.
— И вие, разбира се, не одобрявате — сухо я пресече той.
— Защо мислите така?
— Наблюдавах ви преди няколко минути, когато Логан ви каза, че съм тук и защо съм тук.
Въпреки тъмното си минало Валенте бе гост в дома й и тя се засрами, че е позволила неприязънта й да стане очевидна. Реши да действа според поговорката, че най-добрата защита е нападението.
— Вие сте мой гост, господин Валенте. А аз съм актриса. Ако съм имала нещо против вас или който и да е гост, никога нямаше да разберете, защото никога нямаше да ми проличи — твърдо, но учтиво заяви.
— Много сте убедителна.
— Да, а вие не бяхте прав.
— Това означава ли, че одобрявате съвместната ни работа със съпруга ви?
— Не съм казала това.
За нейна изненада Валенте се засмя. Този път усмивката му бе чаровна, а очите му заискриха под гъстите мигли. Друг на нейно място нямаше да забележи това, но професията й бе свързана с промяната в мимиката и изражението и затова опасните пламъчета, които изкусителната му усмивка запали в очите му, не й убягнаха. Това бе страшната, измамна усмивка на жесток хищник, хищник, който иска надмощието му да бъде усетено, който иска да я съблазни с него. Вместо това обаче Лий беше отвратена. Отвърна поглед от мъжа и посочи картината на стената, която, ако зависеше от Логан, нямаше да бъде окачена дори в килера им.
— Забелязах, че разглеждате картината.
— Всъщност се възхищавах на рамката.
— От началото на седемнайсети век е. Преди е била в кабинета на дядото на Логан.
— Не може да говорите за тази картина — иронично рече Валенте.
— Говорех за рамката. Картината всъщност е рисувана от бабата на Логан.
— Можехте да ми спестите тази информация.
Той беше прав, но в този момент се появи Сибил и я спаси от неловката ситуация.
— Искам да те запозная с някого — рече тя на приятелката си малко по-нетърпеливо от приетото и ги представи един на друг. — Сибил е известен астролог — добави и се ядоса на присмехулния поглед на Валенте.
Без да се смущава от реакцията му, Сибил му подаде питието с усмивка.
— Приятно ми е — рече.