Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
— Благодаря — тихо промълви Лий с блеснали от щастие очи.
Логан обгърна с ръка раменете й и през смях рече:
— Очаквам повече благодарности, когато останем сами. Джунджурийката струва двеста и петдесет хиляди долара.
Удивена, тя едва прошепна:
— Не съм сигурна, че знам каква благодарност заслужава четвърт милион.
— Няма да е лесно, но имам някои предложения и препоръки за по-късно.
— Много ми помагаш — подразни го тя и се зарадва, когато погледът му се изпълни с топлина и желание.
Той въздъхна и я хвана за ръката, докато слизаха по мраморните стъпала.
— За съжаление имаме няколко часа, през които трябва да изпълним дълга си като домакини. Искам да те запозная с един човек.
Докато бавно си проправяха път сред хората, поздравявайки ги, Лий отново се удиви на контраста между нейните познати и приятелите на съпруга си. Повечето от неговите близки бяха от най-старите и влиятелни фамилии в Ню Йорк: банкери, съдии, сенатори, и всички те имаха много, много пари. Богатства. Бяха скъпо, но консервативно облечени, с безупречни обноски, а съпругите им бяха лика-прилика.
В сравнение с тях нейните приятели бяха невероятно крещящи. Артисти, художници, музиканти и писатели — все хора, които не обичаха да се „вписват“ и да бъдат гледани отвисоко. Това бе направо анатема за тях. Двете групи не се избягваха, но и не се смесваха. Приятелката й Тета Беренсон разказваше на познатите си за последната си изложба, а огромните жълти пера на шапката й непрекъснато гъделичкаха ухото на банкера, който говореше с някакви хора зад нея. Мъжът, който бе приятел на Логан, раздразнено буташе перата настрани, докато водеше задълбочен разговор с Шийла Уинтърс за новите начини за разпределяне на ценните книжа. Шийла беше авторитетен и уважаван психолог. Лий и Логан я познаваха отпреди няколко години, когато бяха потърсили помощта й, за да изгладят някои проблеми помежду си. Бяха станали близки приятели. Шийла се огледа за миг и като зърна Лий, й прати въздушна целувка и й помаха.
Логан и Лий често се спираха да побъбрят с гостите си, но той не се бавеше прекалено дълго. Търсеше човека, с когото искаше да я запознае.
— Ето го — най-сетне го забеляза и бързо поведе Лий към висок мъж с тъмна коса, който стоеше съвсем сам в ъгъла на гостната, загледан в една картина с маслени бои. Непознатият изглеждаше отегчен и очевидно платното въобще не го интересуваше.
Лий почти веднага го позна, но присъствието му в дома й бе така неочаквано, че тя не можа да повярва на очите си. Спря рязко и зяпна съпруга си ужасена.
— Не може да е този, за когото го мисля!
— Кой мислиш, че е той?
— Майкъл Валенте.
— Права си — отвърна Логан и понечи да я поведе напред, но тя стоеше като закована и изглеждаше смаяна. — Иска да се запознае с теб, Лий. Голям почитател ти е.
— Кой го пусна тук?
— Аз го поканих. Не съм ти споменал, защото сделката още не е сключена, но Валенте обмисля да спонсорира целия проект „Кресънт Плаза“. Вече проведохме няколко срещи. Направо е гений, що се отнася до осъществяването на изгодни и доходоносни сделки.
— И що се отнася до измъкването от прокурорите след това — мрачно изрече Лий. — Логан, той е престъпник!
— Само веднъж е осъждан — рече той, смеейки се тихичко на негодуването й. — Сега е многоуважаван бизнесмен, милиардер, и е известен с таланта си да осъществява рисковани проекти като „Кресънт Плаза“, при това много успешно, като на всичкото отгоре донася огромни печалби на партньорите си.
— Той е престъпник!
— Това е било преди много време, а и най-вероятно е било само прах в очите.
— Не е вярно! Четох, че се е признал за виновен. Вместо да се подразни, Логан се втренчи в жена си и възхитен я попита:
— Как го правиш?
— Кое?
— Как запазваш строгите си морални ценности, които защитаваше и когато се запознахме преди години?
— „Строги“ не ми звучи добре.
— Когато се отнася до теб, строгостта е чудесно нещо.
Тя едва обърна внимание на думите на Логан, докато оглеждаше гостната. Забеляза, че съдия Максуел и сенатор Холенбек бяха застанали зад бюфета, колкото се може по-далеч от Валенте.
— Логан, в този дом няма човек, държащ на репутацията си, който да смее да се доближи до Валенте. Отбягват го като прокажен.
— Максуел не е светец, а мазето на Холенбек сигурно е претъпкано със скелети — натърти Логан, но щом се огледа, видя, че Лий е права. — Май не биваше да каня Валенте.
— Защо го направи?
— Обадих му се следобед, за да уговорим някои подробности около договора за проекта, и му споменах, че вечерта имаш премиера и че след нея даваме парти. Той заговори за пиесата и подхвърли, че ти е голям фен? Знаех, че не мога да му уредя място в театъра, затова направих компромис и го поканих тук. Толкова неща ми бяха на главата и не се замислих, че присъствието му тук ще е малко странно, особено за Сандърс и Мюри. Ще ми направиш ли една услуга, скъпа?