Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
Лий му хвърли подозрителен поглед, преди да изхвърли салфетката в кошчето и да започне да нанася вечерния си грим.
— Наистина ли?
— Точно така — отвърна Джейсън и отново се ухили дяволито. — Има гъста светлокестенява коса, поизсветляла от слънцето, има красиви очи и страхотно тяло. Малко прекалено спретнат е за моя вкус, но е на трийсет и пет, а това е добре. Произхожда от старо нюйоркско аристократично семейство, което фалира преди раждането му. От него е зависело да върне богатството на рода, което той успява да направи съвсем сам…
Тя най-накрая се досети, че Джейсън описва Логан, и избухна в смях:
— Ти си луд.
Вниманието на Джейсън бързо скачаше от тема на тема и сега той мълниеносно забрави за романтиката и заговори за бизнес:
— Каква вечер само! Бях прав да променя репликите ти в последната сцена на второ действие. Забелязали колко се наелектризира публиката? В един момент всички се смееха, а когато разбраха какво се готвиш да направиш, заплакаха. Само няколко реплики и смехът секна, за да се ронят сълзи. Ето това, мила моя, е гениална драматургия и гениална игра, разбира се. — Той спря за миг, за да отпие от шампанското, после се замисли. — Утре може би ще променя малко диалога между теб и Джейн в трето действие. Още не съм решил.
Лий не отвърна. Бързо свърши с гримирането, среса косата си и изчезна зад паравана, за да се преоблече. Пред гримьорната шумът нарасна заплашително, когато актьорите, членовете на екипа и хора с достатъчно влияние, че да получат достъп до помещенията зад сцената, се събраха, поздравяваха се, смееха се и се готвеха да отпразнуват събитието. Джейсън и Лий обикновено правеха същото, но днес бе трийсет и петият рожден ден на Лий и Логан твърдо беше решил, че премиерата на пиесата няма да засенчи празника на съпругата му.
Лий се появи иззад паравана, облечена с червена рокля с изчистена линия от нежна коприна. Беше подбрала подходящи за тоалета обувки с висок ток и малка чантичка, украсена с мъниста и камъчета.
— Червено? — въпросително каза Джейсън и се изправи усмихнат. — Никога преди не съм те виждал в червено.
— Логан специално ме помоли да си облека нещо червено.
— Така ли, защо?
— Може би защото се прави на безгрижен. Как изглеждам?
Джейсън я измери от глава до пети: мека кестенява коса, огромни очи с цвят на аквамарин, високи скули, тънка талия и дълги крака. Тя беше хубава, не красавица, дори не и красива според него. Въпреки това, когато Лий Кендал влезеше в стая, пълна с жени, веднага привличаше вниманието. Критиците я описваха като младата Кетрин Хепбърн или Етел Баримор, но Джейсън знаеше, че грешат. На сцената Лий показваше несравнимия блясък на Хепбърн и легендарната дълбочина на Баримор, но притежаваше и нещо повече, нещо много по-привлекателно и само нейно — хипнотизиращ чар, който бе все така омайващ, без значение дали тя беше на сцената, или стоеше в гримьорната си и чакаше мнението му за облеклото си. Беше най-сдържаната и разбрана актриса, която познаваше, и въпреки това около нея витаеше някаква загадка, имаше невидима стена, която никой не можеше да прескочи. Приемаше работата си насериозно, но не се надуваше и понякога скромността й и чувството й за хумор го караха да се чувства като ужасен егоист.
— Започвам да си мисля, че трябваше да си донеса дънки и фланелка — подкани го Лий, която стоеше и чакаше да чуе мнението му.
— Хубаво, ето я и жестоката истина: макар че не си и наполовина ослепителна като съпруга си, ти си забележително привлекателна за жена.
— Макар че това съвсем не е комплимент, все пак ти благодаря — засмя се тя.
Джейсън се шокира от думите й:
— Естествено, че беше комплимент, Лий, но теб защо те интересува как изглеждаш, особено сега? Най-важното е, че преди час ти успя да убедиш четиристотин души, че си трийсетгодишна сляпа жена, която, без да осъзнава, притежава ключа към залавянето на жесток убиец. Всички в залата трепереха от ужас! Мили Боже, защо й е на жена с такъв талант да се притеснява дали й отива вечерната рокля?
— Такива сме си жените — сухо отвърна тя и погледна часовника си.
— Аха. — Джейсън отвори вратата на гримьорната и галантно покани приятелката си да излезе преди него. — След вас — каза и й предложи да го хване под ръка, но когато се запътиха към изхода, изведнъж стана сериозен. — Щом отидем на партито, ще попитам Логан дали орхидеите са от него.
— Предпочитам да не го занимаваш с орхидеите и да не се притесняваш. Дори и да не е бил Логан, няма значение. Взели сме мерки — сега вече имам шофьор — бодигард. Мат и Мередит Фаръл ми го отстъпиха за шест месеца. Той е част от семейството им, когато са си у дома в Чикаго. Защитена съм много добре.