Някой бди над теб

Литълтън започна да чете имената и съобщенията на всички картички. Прегледа половината и кимна към телефонните съобщения и телеграми, оставени на нощното шкафче на актрисата:

— Прегледахте ли ги внимателно?

— Повечето.

— Нали няма да имате нищо против, ако детектив Шрадер ги прегледа, докато аз довърша с тези?

Лий нямаше нищо против, но Шрадер не изглеждаше да гори от ентусиазъм, когато се пресегна да вземе листовете. Щом името в картичката и на последния букет се оказа познато на Лий, Литълтън взе якето си. Шрадер също се изправи и набързо прегледа останалите съобщения. Тъкмо четеше едно от последните съобщения, когато поведението му изведнъж се промени. Мъжът се вторачи в Лий, изучавайки лицето й като на напълно непозната, като на престъпница.

— Предполагам, че Майкъл Валенте ви е много близък приятел?

Лицата на детективите накараха Лий да се почувства омърсена.

— Не, не е — възрази тя. — Запознах се с него на партито по случай премиерата в събота вечерта. — Не каза нищо повече. Не искаше да им казва, че празненството е било в дома й и особено, че Логан и Валенте водеха преговори за общ бизнес. Не искаше да каже нещо, което можеше да промени мнението на полицаите за съпруга й, не искаше те да си помислят, че той не е честен бизнесмен и любящ съпруг, който в момента е изчезнал. А това беше самата истина.

Детективите сякаш повярваха на думите й.

— Сигурно, когато човек е звезда, около него се навъртат много откачалки и перверзници — отбеляза Шрадер.

— Рисковете на професията — опита се да се пошегува тя.

— Сега ще ви оставим да си починете. Имате номерата на клетъчните ни телефони, ако решите да се свържете с нас. Отново ще се опитаме да следваме картата ви. По принцип не е трудно да се открие мястото на катастрофата, но снегът е толкова много, че е почти невъзможно да се открият следите, които са били оставени — обясни Шрадер.

— Обадете ми се, ако откриете нещо. Каквото и да е — помоли Лий.

— Непременно — обеща й той.

Шрадер стисна зъби, но нищо не каза, когато колежката му спря пред стаята на сестрите, за да попита за липсващата картичка на кошницата с крушите. Премълча и когато една от медицинските сестри започна да търси картичката, но когато влязоха в празното фоайе, избухна.

— Що за глупости вършиш? Изкара й акъла с тия простотии. Не се върза на обясненията ти. Разбра точно какво си мислиш.

— Тя не е глупава. Съвсем скоро щеше да си спомни за онзи и щеше да се ужаси от мисълта, че той е виновен за случилото се — отвърна Сам. — По-добре е да знае, че ние вече сме на следата, че вече сме се сетили за тази възможност.

— Каква следа? — подигра се той. — Онзи още е във фазата на романтичните подаръчета, където сигурно и ще си остане, докато някоя друга не огрее на небосклона. Освен това преследвачите не са спонтанни, те мечтаят за мига, в който ще бъдат разкрити. Планират и мечтаят, не се мотаят просто така. Не предприемат действия при катастрофа и ужасяваща зимна виелица, освен ако и това не са планирали — което само по себе си е невъзможно.