Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
— Какъв е проблемът, Джи? — почти бях останал без дъх след пет минути ускорен ход. — Нямаш нужда от Хю.
Джи завъртя глава и се поизправи.
— Поразпитах снощи. Никой нищо не знае за твоя приятел, но чух, че нова банда се е появила в Хю. Може да са хората, които ти трябват, може и да не са. И в двата случая не искам тия кучи синове наблизо.
Бронираните коли отпред намалиха. Приближавахме границата на Джи. Преходните зони в Червения са най-лошите. Всеки мрази останалите. Куршум профуча от прозореца на третия етаж отдясно и един от бодигардовете се преви. На чисто бялата му риза се появи малък червен кръг.
— Добра работа, Фид — Джи го потупа по рамото. — Добре ли си?
— Добре съм, Джи — изръмжа бодигардът и си извади куршума. Доста издръжлив. Една от бронираните коли се извъртя и стреля: третият етаж на въпросната сграда изчезна. Тръгнахме към другата кола, гардовете плътно ни покриваха. Вратата се отвори и с Джи се шмугнахме вътре. Заедно с нас влязоха и трима бодигарда.
— Самотен снайперист, сър — докладва шофьорът, — но и отпред виждам оживление.
— О’кей — Джи се отпусна на седалката на артилериста. — Планът е следният. Нахълтваме и убиваме всички.
— Само за мен — ухили се шофьорът и натисна газта.
За десет минути четирите коли щурмуваха Хю, автоматите изпратиха огън от енергийни куршуми на 360°, артилеристите хвърлиха снаряди към всичко, което мърдаше или поне изглеждаше, че мърда. От сградите наоколо отговориха по подобен начин. Но не може лесно да мериш сили с Джи. Да стреляш по него значи да го разлютиш още повече.
Всички етажи на сградите експлодираха около нас. Вражеският огън постепенно утихна. Колите концентрираха изстрелите си върху мъжете, които бягаха като от дявол. Един побъркан скочи от втория етаж върху колата и се опита да хвърли снаряд през прозореца, Фид, който хладнокръвно бе измъкнал куршума от гърдите си, замахна с юмрук през едноинчовото стъкло и тялото на мъжа хвръкна грациозно към стената на сградата, край която минавахме. Това, което остана от него, се пльосна на земята.
— О’кей — кимна спокойно Джи. — Кажи на четвърта кола да се обърне и да огледа дали някой не бяга в обратна посока. Първа и трета да ни прикриват.
Трите коли прелетяха по улиците в центъра на Хю, помитайки всичко по пътя си. Не бих искал да бъда от другата страна. Не вярвам да е забавно да бягаш през ада на земята, оглушен от преследващи те бронирани коли, собственост на най-опасния мъж в Червения. Сигурно е ужасно. За щастие чувството нямаше да продължи дълго, защото бягащите бяха отървавани набързо от клетата им съдба.
— Стоп — заповяда тихо Джи. Колите спряха на секундата. Последва мълчание, в което Джи повдигна глава и наостри слух, следвайки инстинкта си. Мъже като него го притежават. Улиците бяха опустели. Виждаха се части от трупове и светещи отломки, почервенели от кръвта камъни и мъждеещи огньове.
— О’кей — Джи беше доволен. — Да вървим!
Фид раздаде оръжието. Предложи ми минохвъргачка, но аз потупах кобура си. Той сви рамене. Приготвихме се. Някой отвори вратата и излязохме — напред тримата гардове, а ние с Джи в сянката им. Джи се огледа бързо и кимна към сградата вляво.
— Насам.
Тръгнахме бавно. Гардовете се оглеждаха зад нас. Минохвъргачките бяха заредени. Точно преди да стигнем вратата чухме гръм от едната. Експлозията се сля с крясъците в другия край на улицата.
— Добре свършена работа, Бидж — отбеляза Джи, без дори да се обърне.
— Благодаря, сър.
На партера беше пламнал малък огън, ала без шанс да се разпростре. Нямаше какво да се подпали — само каменни стени. Всички дреболии бяха откраднати преди десетилетия. Изглежда някога е било офис-сграда — преди сто години, когато тук са живели хора. Мястото смърдеше ужасно, но не изглеждаше злокобно. Ала Джи разпознава нещата: не знам как, просто го може.
Изкачихме се бавно по стъпалата, плътно един до друг. Нищо не се виждаше на втория етаж. Само дето миришеше още по-лошо. Вдигнах въпросително вежди към Джи.
— Мисля, че намерихме нечий склад за провизии — каза той.
Беше прав. На третия етаж стъпалата свършваха. Трябваше да преминем през коридор, за да продължим по-нататък. Тихо влязохме в първия офис. Изведнъж гардовете настръхнаха и двамата с Джи се проснахме зад вратата, а те — около нас. После бързо се изправиха.
— Съжалявам за това, сър — каза Фид. — Фалшива тревога.
Огледахме офиса. Стаята се осветяваше единствено от огньовете навън. Подът бе покрит с човешки тела, вонята беше отвратителна.