Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
Когато наближих своята спирка, стените на купето вече приличаха на експлозия във фабрика за бои. Усилието да хармонират с настроението ми ги беше изморило. В повечето от Кварталите имам хора, на които разчитам — начин да се защитя, докато играя тази опасна игра. В Центъра имам Зенда. В Червения — Джи. В Нацисткия познавам един Брайън Диод IV, който може да разсекрети всеки защитен код на почти всеки компютър в Града, ако има достатъчно време и пица. В Брандфийлд познавам едно момиче Шелби — има двуместен хелипортер, който е спасявал живота ми много пъти.
И така нататък… В Стабилния нямах никого. Да се слея с масата щеше да ми е трудно. Ако не успеех, щях да умра.
А и какво ставаше в Центъра? Познавах Зенда от много време и никога не я бях виждал да изглежда като тази вечер. Малко параноя бе естествена за Квартал, където абсолютно всеки се опитва да се изкачи над всички останали, но тя не ми приличаше на параноичка. Сякаш я тревожеше нещо, но не беше сигурна какво е то. Това ме обезпокои.
Всъщност, с кого си имахме работа? Банда, която отвлича важен Действащ, а после го замъква до забранен Квартал и го задържа там скрит, е сериозна група от свръхумни хора. Ако открият, че ги търся, тогава полицията на Стабилния ще бъде най-малкият ми проблем. Нито Джи, нито дори Снед ще са наблизо да ми помогнат.
Как попаднах в тази ситуация? Защо правя всичко това? Защо ми е да участвам? Не е ли време да кажа сбогом?
Чух тихо бръмчене. Погледнах нагоре и видях, че стените са притъмнели до черно. Бях счупил детектора за настроение във вагона.
Майната му, казах си аз. Така или иначе трябваше да почакам до утре. Ще си взема почивка. Ще си намеря котарака.
Отидох с влака до края на Цветния. Слязох на трансферния портал. За да стигна там, където исках, трябваше да мина през друг Квартал. Това означаваше, че се налага да купя друг билет. Един служител ме очакваше на вратата. Провери дали нося безшумни обувки и кимна. Приближих се до гишето за билети и посочих на картата къде искам да отида. Мъжът кимна отвътре и вдигна три пръста. Подадох му три кредита по най-тихия начин и той ми даде билет. Отидох на пръсти до перона и зачаках.
Съседният Квартал на Цветния е Звук. Наречен е така, защото там не се разрешава никакъв шум. Влакът спря като в памук, вратите се отвориха безшумно. Влязох във вагона и седнах внимателно на меките места. Пътуването ми нямаше да трае дълго: Звук не е много голям, слава Богу. Тръпки ме полазиха.
Вагонът беше празен. Жителите имаха по един час всяка вечер, когато можеха да влязат в малка стая и да се накрещят. Бях там точно по това време, но самият аз не можех да направя нищо подобно. Навсякъде във вагона се виждаха микрофони. Аларма известяваше и най-слабия шум. Идват и тихо те изхвърлят от влака. После трябва тихо да вървиш по тихите улици, а това е дори още по-лошо.
Затова седнах и се замислих. Опитах да се успокоя и да си спомня всичко, което ми е казвал Снед за Стабилния.
Не беше много. Кварталът е бил забранен от самото начало. Когато започва реорганизацията на Града, Стабилния просто построява стена около и над себе си. Прекъсва всички връзки с външния свят, все едно не съществува. Разбира се, първото поколение познавало света извън Квартала, но им било забранено да разказват на децата си за него. Те така и искали. Тези хора останали в Стабилния, защото такова било желанието им.
Всички те вече бяха измрели. Шестото и седмото поколение нямаше и представа, че съществува нещо извън техния свят. Те знаеха, че цялата планета, с изключение на областта, в която живеят, е била унищожена при атомна война. Можеха да се покатерят по стените и да видят през прозорците — навън се ширеше пуста червена равнина, обсипана с радиоактивен пясък. Всъщност прозорците бяха видеоекрани, управлявани от властите. Тяхната работа бе да поддържат нещата стабилни и непроменени.
Последното нещо, което искат властите, е някой да нахлуе отвън. Това би разрушило целия им труд, би взривило стотици години желана илюзия. Желана. Аз не говоря тук за репресия. Стабилните не са в неведение насила. Това е всичко, което знаят и всичко, което искат да знаят.
Една двойка се качи във влака. Опитаха се да завържат разговор с мен. Но аз не съм много общителен и се получи неловка ситуация. Те почти крещяха, изглеждаха развълнувани. Очевидно копнееха да се приберат и да се любят диво, страстно и тихо. След малко ме оставиха на тихите ми занимания. През цялото време сочеха ризата ми, показваха ми палци и широко се усмихваха. Не можах да разбера какво искат да ми кажат.