Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
Направих си чаша Деби. Прилича на кафето, но не съдържа естествени продукти, нито пък е с вкус на кафе. Седнах на стената във всекидневната и зачаках зората. Един странен, абсурдно голям паяк пробяга на пода пред мен. Гледах го и се чудех как по дяволите е влязъл тук. Апартаментът ми е на четвъртия етаж. Не мога да повярвам, че това нещо е пропълзяло сто фута стена, само за да ми досажда. Сигурно си има кътче някъде в апартамента, въпреки че ми беше трудно да си представя къде. Не бих искал тук да има процеп, достатъчно голям за животно с такива размери. Вероятно по цял ден си се разхожда свободно. Хитро се прикрива под формата на някаква мебел. Чака нощта, за да тропосва пода ми, както си иска. Може да съм седял на него, без да знам, или да съм си оставял чашата отгоре. По дяволите, може да съм се облягал на него, да съм заспивал.
Паякът спря по средата на пода, обърна се, седна и ме погледна. Отвърнах на погледа му. Стана напрегнато.
Приемам несгодите, както и когато е необходимо, но не и от същества толкова ниско в стълбицата на еволюцията като паяците. Мисля, че ме разбра. След един безкраен миг той тръгна в друга посока. Бавно насочи многокракото си тяло към вратата. Явно си е помислил, че това е последният му шанс да поскита за тази вечер. Промени скоростта си и изчезна в коридора като сви зад ъгъла на два крака.
За разлика от много други Квартали Цветния е отворен към небето и в 5.30 чернотата навън бива изместена от розово-синьо. Не че е от голяма полза, но пък е приятно. Небето над Цветния винаги е хубаво. Сигурно го настройват по някакъв начин.
Беше прекалено рано да правя каквото и да било полезно. Затова отидох на пазар.
Ранният следобед ме завари в апартамента ми. Седях на тавана във всекидневната с кръстосани крака и привършвах един обилен обяд.
Има дълги периоди от време, в които не пазарувам, особено храна, защото се изнервям. Не че не опитвам. Но докато стигна до магазина, идеята вече ме е отегчила. Прекалено много ми коства. Ала този ден бях успял. Наистина бях пазарувал. Храна, батерии за Гравбенда, храна, Обикновено Силно кафе, храна и пак храна. Ощастливих хладилника. Най-накрая имаше с какво да се захване — изобилие от продукти, които да поддържа студени и пресни. Не бях купил всичко за себе си. Едно от нещата, които си отбелязах, че трябва да направя, бе да вляза във връзка с котарака си, Спенгъл, и да видя дали няма да иска да остане при мен известно време.
Но първо трябваше да проведа няколко телефонни разговора. Обадих се на доверените си хора от съседните на Центъра Квартали и на някои не дотам доверени.
Нищо. Който и да бе отвлякъл Окланд, си бе свършил работата чисто и прецизно. Все повече и повече ми се струваше, че е банда от Квартала Обърни Се. А това бе лоша новина. Аз правя тези неща най-вече, за да не стоя без работа. Трябва да запълвам някак времето си — това е единственото, което имам. Но бих искал нещата да не стават толкова сериозни. Бях се успокоил малко последните няколко години. Не горях от желание да се захващам с купчина добре организирани психо-пътеки, както някога.
Хапнах още малко. Работата не беше тръгнала особено добре, но винаги става така. Градът е огромно място, разделено на стотици части, които си нямат и представа какво става във всички останали. Няма смисъл само да се мотаеш и да се надяваш, че веднага ще попаднеш на това, което търсиш. Никой няма да ти даде завършена работа с всички следи и напътствия. Поне аз не съм получавал такава. В началните етапи има доста чакане. Бях прогонил чувствата, регистрирах един интерес — това бе всичко, което можех да направя. Силен шум ме стресна откъм подноса за съобщения. За нещастие подносът бе закрепен на стената към пода и не можех да го стигна от своето място, т.е. от тавана. Включих Гравбенда да се нормализират нещата.
Причината не е само в батериите, мисля, че уредът е нефункционален. Вместо да преориентира стаята на етапи, той задейства направо. Стовари мен и остатъците от обяда ми на голям и безобразен куп в средата на пода. Направих си умствена бележка да застана някой път отвън до апартамента на бившия ми клиент и да изкрещя: „Внимавайте, ако този господин ви помоли да ви плати с Гравбенд — стоката е некачествена“ или нещо също толкова обидно. Трудно стигнах през боклуците до подноса за съобщения. Все още не бях оправил бъркотията от сполетялото ме последно Гравбенд нещастие и ето ти още едно. Да знаете, че не сте виждали бъркотия, ако не сте попадали в стая, където гравитацията е променяна два пъти в различна посока.