Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
— Познаваш ме. Работя за всеки.
— Особено за нея.
— Особено за нея.
Върнах се късно в апартамента си. Не беше разрешено да посещаваш Центъра два пъти на ден. Затова трябваше да мина по обиколния път, през други два Квартала. Имах късмет, че Джи, хитрата стара лисица, притежаваше няколко Оръжия Негаторц и успях да получа пистолет, неуловим за детекторите.
Пистолет, наистина — Джи ми даде пистолет, такова оръжие си бях избрал. И Фърт към него като премия. Фърт е удобно лазерно оръдие, което се раздвоява и се използва и като нож. Пистолетът просто изстрелва енергийни куршуми. Жесток, но ефективен. Сам генерира куршумите и няма нужда да го зареждаш. Това е спасявало живота ми единайсет пъти. Този беше удобен и много приличаше на предишния, който загубих при последната си работа. Още не съм ви разказвал за нея. Обсъдихме с Джи каква е равносметката на услугите ни над още няколко кани алкохол. По това време вече бяхме доста пияни, но в края на краищата се оказа, че той ми дължи още една услуга.
Седнах с кана кафе Джахаван. Всяка капка от него бе програмирана да обстрелва алкохолните молекули в кръвта. Замислих се какво ще правя по-нататък. Засега нямах с какво да продължа. Бях разбрал, че Джи не е замесен в похищението на Окланд, но аз и преди си го знаех. Единственото нещо, което искаше Джи, бе да завземе колкото може повече от Червения. Да живее колкото може повече и да убива колкото може повече хора. Беше обикновен мъж с обикновени нужди.
Похитителите на Окланд бяха много по-сложни. Едва ли им трябваха пари, защото Центъра нямаше такива. Но не вярвам да са го направили и само за майтап. Трябваше да искат нещо, което само Центъра може да даде. Беше важно да разбера какво е. Отбелязах това като записка в умствения си файл. Умствените ми записки се различават от умствените ми бележки. Винаги правя нещо по тях. Те са записани и си ги чета. Например:
Вътрешна Записка: Кой е отвлякъл Окланд?
1. Достатъчно сплотена банда, която е влязла в Центъра и го е пипнала.
2. Достатъчно сплотена банда, която той познава добре.
(Сплотеността е важен фактор за похитителите. Центъра не разпространява навред списъци с „Хора Които Правят Наистина Важни Неща И Които Може Да Поискате Да Отвлечете“. До тази вечер дори не бях чувал за Окланд, а за външен човек познавам добре Центъра.)
3. Някои, които искат нещо, което само Центъра може да им даде.
(Когато разбера какво е то, ще знам с какви хора си имам работа. Това ще ме улесни в предположенията ми как са действали.)
4. Да взема батерии за Гравбенда.
Виждате ли? Много съм усърден. Зенда би била впечатлена. Е, не чак впечатлена, защото съм сигурен, че нейните умствени записки са по 120 страници с графики, подредени по азбучен ред и съпровождащ аудиовизуален материал. Но поне щеше да е приятно изненадана. Така или иначе, щеше да е изненадана.
Направих си и друга бележка, за която няма да ви кажа. Беше изненадваща идея, но малко вероятна. Все пак си я запазих. Ще ви я кажа, ако стане възможна.
Изтрезнях, когато свърших каната. Всъщност бях по-трезвен, отколкото исках. Пих прекалено много кафе и сега тънех в тъмнина, трезво-мъдър. Забелязах неща, които не исках. Апартаментът ми е празен — винаги, когато и да се завърна. Хубав апартамент е, напълно цветово координиран и с подвижни мебели, но го използвам като място, където да съхранявам нещата си и да се сгромолясам като се върна. Ала винаги е празен. Никакви хора. Или да бъдем точни, никакви личности.
Имам апартамент, имам повече пари, отколкото ми трябват, имам някаква работа. Но имам ли живот?
Разбирате ли ме? Глупави, безполезни мисли. Погледнах пакета с Джахаван и видях, че съм взел Екстра Силно по погрешка.
— Предупреждение — отвърна пакетът. — Без алкохолиците всички останали могат да бъдат обзети от глупави и безполезни мисли.
Не се чувствах изморен, но реших да опитам да поспя. Когато се хвана с някаква работа, обикновено не спя с дни. Това е една от причините, поради които се чувствам после толкова капнал. Тази вечер нямаше какво повече да направя. Най-умното нещо бе да се депозирам в спящата банка.
Преди да си легна, проверих подноса със съобщенията с надеждата, че Джи може да е изпратил нещо по трансфакса. Имаше само една бележка от съвета. Координаторният Компютър по Уличен Цвят ми бе изпратил съобщение колко му е било забавно да работи с панталоните ми.
Три
Беше 4.45 сутринта. Изведнъж се събудих с възстановени сили. Обърнах се на другата страна и се опитах да заспя отново. Но нямаше да се получи. Джахаван все още препускаше в кръвта ми, крещеше и будеше клетките ми. Станах, изкъпах се, отидох в кухнята и изхвърлих кафето. Нямах нужда от това лайняно питие.