Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Предай на корабния командир, че ще бъда там, когато съм готов — нареди той на старейшината.
— Подчинявам се — рече старейшината и изчезна.
— Чудесно се справи — одобри поведението му Върховният. — Не забравяй да се държиш на положение и пред мрачанците и всичко ще е наред.
— Ще се постарая — обеща Нзз-ооназ.
— Зная. — Върховният отново снижи глас. — Още нещо и те пускам да вървиш. Пази се от изследовател Глл-боргив. Говорителят Цвв-панав има амбициозни политически аспирации, както за себе си, така и за целия Дхаа’рр клан. Възможно е Глл-боргив да е получил лични инструкции от него относно предстоящата мисия.
— Искате да кажете, че може да се опитат да саботират преговорите?
— Не точно саботаж — рече Върховният. — Във всеки случай, не открит. Не е изключено обаче да се опита да промени преговорите в полза на Дхаа’рр, което да доведе до катастрофални последствия. Каквото и да става, зхиррзхианците трябва да се покажат пред мрачанците като обединен народ.
— Разбирам — кимна Нзз-ооназ.
— Хубаво. Сега тръгвай. Желая ти успех.
Имаше толкова много въпроси, които чакаха неотложното решение на Върховния вожд, но в този момент един от тях бе по-важен от всички останали. Ето защо той прекоси със забързана крачка коридорите на Върховния комплекс и се затвори в кабинета си. Едно от малкото места в Града на единството, където старейшините не можеха да проникват.
Нямаше старейшини, но пък имаше двайсет и осем Върховни вождове, всичките негови предшественици.
Осемнадесети го очакваше, увиснал в мъждивата светлина над бюрото.
— Съжалявам — извини се Върховният и седна на дивана. — Задържаха ме.
— Няма значение — успокои го Осемнадесети. — Не се оказа чак толкова спешно, колкото мислех, когато ти се обадих. Изследовател Трр-гилаг е бил потърсен от брат си, командир Трр-мезаз, по обезопасената линия, която използваха по-рано. Командир Трр-мезаз е разпитвал за КИОРО и се опасявах, че Трр-гилаг ще му каже всичко, което знае. Оказа се, че съм грешал.
Върховният се намръщи.
— Това вече няма почти никакво значение. Има предостатъчно зхиррзхианци, които знаят за него, или подозират.
— Сигурно. Като стана дума за това, известно ли ти е, че говорител Цвв-панав е напуснал Оакканв?
— Известно ми е, разбира се — тросна се кисело Върховният. — Каза, че отивал на Дхаранв, за да се посъветва с клана и родовите водачи.
Осемнадесети примлясна недоволно с език.
— Не обичам, когато е далеч и не можем да го държим под око. Надявам се, че ще се появи тук, когато „Затворена уста“ стигне родния свят на мрачанците.
— Обеща да се прибере дотогава — отвърна Върховният. — Направо се скъса да ми обяснява, че мисията включвала изследователи от Дхаа’рр, както и неколцина старейшини. Искаше да ми намекне, че дори да не е тук, ще получава постоянни доклади.
Осемнадесети изломоти нещо нечленоразделно.
— Опасно е — каза след това. — Не бива да му се позволява да отправя подобно открито предизвикателство към твоето командване.
— Това не ме тревожи особено. — Върховният сви рамене. — Той знае, че ако прекрачи границата, ще съм принуден да извадя записа, който показва, че неговите агенти са замесени в кражбата на фссс-органа на Трр-пификс-а. Мисля, че цялото това перчене е само опит да излекува наранената си гордост.
— Може би — рече със съмнение в гласа Осемнадесети. — Но ако дадеш гласност на записа, той може да контрира с разкрития за КИОРО.
— Което и без това няма да запазим още дълго в тайна — въздъхна Върховният. — Освен това фактът, че хората-завоеватели все още не са използвали КИОРО срещу нас, показва, че вероятно някои от елементите на това оръжие са останали на наша територия след внезапните ни атаки и сега те не могат да ги достигнат. Ако мрачанците го потвърдят, едва ли можем да очакваме да настъпи паника, когато новината за КИОРО стане обществено достояние.
— Така е — склони Осемнадесети. — Поне ще запуши устата на някои от най-отявлените противници на нашата стратегия. Всички ще разберат необходимостта да разпръснем корабите си на такава огромна площ и да изтъним отбранителната си линия.
— Само дето това разбиране ще отпадне, когато воините ни масово започнат да се въздигат до старейшини — промърмори навъсено Върховният. — Не зная, Осемнадесети. Колкото повече се изкачваме по този път, толкова повече ми се струва, че единственото ни спасение е съюзът с мрачанците. Но точно сега не сме в никак изгодна позиция да се пазарим.