Мъглите на Авалон (Том 2)

Моргоуз се усмихна с котешката си усмивка.

— Гуенхвифар може да се опитва да е по-добра християнка от самия Христос, но и аз съм чувала нещо за техните божи заповеди — нали Лот бе довел тук един свещеник от Айона, да учи момчетата на четмо. Съгласно тяхното Свето писание, прокълнат е мъжът, който отхвърли своята съпруга, ОСВЕН АКО ТЯ НЕ Е ПРЕЛЮБОДЕЙКА. А пък дори ние тук в Лотиан сме чували, че кралицата не е чак толкова добродетелна. Артур често е на война, и няма човек, който да не знае слабостта й към сина ти, Вивиан.

— Не познаваш Гуенхвифар — каза Кевин. — Тя е набожна извън границите на разумното, а Артур и Ланселет са толкова близки, че според мен Артур не би предприел срещу тях нищо, освен ако не ги изненада в леглото в присъствието на целия кралски двор.

— Дори и това може да бъде уредено — настоя Моргоуз. — Гуенхвифар е прекалено красива, за да я обичат чак толкова придворните й дами. Винаги може да се намери някоя, която да предизвика скандал и по този начин Артур ще бъде принуден да се откаже от нея…

Вивиан направи отвратена гримаса.

— Коя жена би предала така своя посестрима?

Моргоуз отвърна:

— Аз, ако съм убедена, че е за доброто на кралството.

— Идеята не ми харесва — намеси се Ниниан. — Ланселет е почтен човек и най-близък приятел на Артур. Съмнявам се, че би предал приятеля си дори заради Гуенхвифар. Ако искаме да отстраним Гуенхвифар, нужно ни е нещо по-различно.

— А има и друго — каза Вивиан. Гласът й прозвуча уморено. — Доколкото ни е известно, засега Гуенхвифар не е сторила нищо нередно. Не можем да искаме от него да я отхвърли, докато спазва своята страна на сделката — да бъде вярна съпруга на Артур. Ако стане скандал, в основата му трябва да лежи някаква истина. Хората на Авалон се кълнат винаги да защитават истината.

— Ами ако слуховете се окажат верни? — попита Кевин.

— Тогава тя ще си получи заслуженото, ако не успее да се оправдае — отвърна Вивиан. — Но няма да участвам в клевети.

— Тя има поне още един враг — допълни замислено Кевин. — Крал Леодегранс от Летните земи почина наскоро заедно с младата си жена и последното им дете. По закон сега кралството се пада на Гуенхвифар — но Леодегранс остави и друг роднина, който твърди, че му е син, но не ми се вярва. Мисля си, че той ще се зарадва, ако му се удаде възможност да претендира за престола по старото племенно право — ако преспи с кралицата.

Гуидиън промърмори:

— Колко хубаво, че няма такъв закон в християнското кралство на Лот, нали? — но говореше толкова тихо, че всички се престориха, че не го чуват. Дори Моргоуз си каза: „Яд го е, че никой не му обръща внимание, това е всичко. Нима ще се дразня от ухапванията на това пале?“

Ниниан заговори. Хубавото й чело се бе набръчкало.

— Съгласно древния закон Гуенхвифар не е ничия съпруга, след като не е родила от никого. Ако някой мъж я отнеме от Артур…

— Да, това е въпросът — засмя се Вивиан. — Артур може да пази съпругата си с цялата си войска. Така и ще стори, ако се наложи, не се съмнявам в това. — После каза сериозно: — Но можем да бъдем сигурни в едно — Гуенхвифар няма да добие дете. Ако се случи да зачене отново, има начини да се подсигурим, че няма да износи плода. Що се отнася до това кой ще наследи Артур… — тя замълча, сетне изгледа Гуидиън, който бе отпуснал глава в скута на Ниниан като всяко сънливо дете. — Ето един пряк наследник на кралете на Авалон, който е и син на Великия дракон.