Мъглите на Авалон (Том 2)

— Винаги си добре дошла, а ако моята дама ревнува, ще я обърнем с лице към стената.

Кевин я притисна за миг към себе си с цялата сила на жилестите си ръце и я целуна. Сетне я пусна и допълни:

— Мисля, че трябва да ти кажа — преди да дойда тук, отведох сина ти на Авалон. Много е пораснал и е умен, а е наследил донякъде и музикалната ти дарба.

— Снощи го сънувах — отвърна тя. — В моя сън той свиреше на флейта — като тази, на която свири Гауейн.

— Прав е бил сънят ти — каза Кевин. — Харесвам момчето, а явно е наследило и ясновидска дарба. Ще премине обучение за друид на Авалон.

— А после?

— После? Ах, скъпа моя — въздъхна той — после нещата ще се наредят, както е писано. Но най-вероятно е да стане мъдрец и бард — нямаш причини да се безпокоиш за него, докато е на Авалон. — Той докосна нежно рамото й. — Очите му са досущ като твоите.

Искаше й се да продължи да го разпитва, но се сети за нещо друго.

— Празникът започва едва утре — каза тя, — но довечера най-близките приятели на Артур, рицарите на Кръглата маса, са поканени на вечеря. Утре Гарет ще бъде посветен в рицарство и Артур, който обича Гауейн като брат, прави нещо като семейно тържество в негова чест.

— Гарет е доблестен рицар и добър човек — отвърна Кевин — и с радост ще отида на тържеството. Нямам голяма слабост към кралица Моргоуз, но пък синовете й са достойни мъже и искрени приятели на Артур.

Въпреки че бе замислена като малко семейно тържество, на вечерята срещу Петдесетница имаше много хора, дори не толкова близки роднини. Тук бяха Гуенхвифар и братовчедка й Илейн, бащата на Илейн, крал Пелинор, и брат й Ламорак; Талиезин и Ланселет, и трима от полубратята на Ланселет — Балан, син на Повелителката на Езерото, както и Борс и Лайънел — и двамата синове на Бан от Долна Британия. Гарет, разбира се, също бе тук, а Гауейн се бе изправил както винаги зад Артур. Когато всички влязоха в залата, Артур се опита да възрази:

— Седни с нас на масата, Гауейн — та ти си мой братовчед и пълноправен крал на Оркни. Не ми харесва да стоиш зад мен като някой слуга!

Но Гауейн възрази със суровия си войнишки глас:

— Но на мен ми харесва да стоя тук и да прислужвам на своя крал и повелител, сър — и Артур отстъпи.

— Заради теб се чувствам като някой от едновремешните цезари — изпъшка той. — Налага ли се да ме охраняват ден и нощ, дори в собствената ми тронна зала?

— Ако съдим по достойнство, господарю — настоя Гауейн, — то ти си равен на тези цезари, ако не и по-велик.

Артур се засмя безпомощно.

— Не мога да откажа нищо на най-близките си приятели.

— Тъй — каза полугласно Кевин на Моргана, която седеше до него. — Значи това не е проява на гордост и надменност, а просто желание да угоди на приятелите си.