Мъглите на Авалон (Том 2)

— За мен ще бъде чест, братовчеде — и лицето на Гарет засия, сякаш някой го бе осветил с факла. Сетне Ланселет се обърна към Гауейн и допълни с изискана учтивост:

— Но аз трябва да поискам и твоето съгласие, братовчеде — ти си вместо баща на това момче, и не бих узурпирал правото ти…

Гауейн изгледа притеснено Артур и Ланселет, а Моргана видя как Гарет прехапа устни — явно едва сега му ставаше ясно, че може да е обидил брат си, и че му е била оказана голяма чест, тъй като самият крал пожела да го ръкоположи за рицар, а той отказа. Какво дете бе той наистина, независимо от голямата си сила, огромния си ръст и умението му да борави с оръжията!

Най-сетне Гауейн изръмжа:

— Че кой би пожелал аз да го ръкоположа в рицарство, ако Ланселет приеме да стори същото?

Ланселет прегърна възторжено двамата братя.

— Оказвате ми голяма чест. Е, момче — обърна се той към Гарет — върви! Време е да започнеш бдението над рицарските си доспехи. След полунощ и аз ще се присъединя към теб.

Гауейн проследи отдалечаващия се Гарет, който вървеше бързо, с все още момчешка, несръчна походка, и каза:

— Напомняш ми на един от онези древни гърци, за които учехме на времето. Как му беше името, а, да — Ахил. Ахил, който от всички най-много обичал младия си приятел Патрокъл и пет пари не давал за нито една от прекрасните дами в Троя — Бог ми е свидетел, няма момче в двора на Артур, което да не те смята за божество. Жалко, че нямаш предпочитание към този вид любов, който се е срещал сред древните гърци!

Лицето на Ланселет стана тъмночервено.

— Ти си ми братовчед, Гауейн, затова можеш да ми говориш неща, които не бих допуснал да чуя от устата на другиго, дори на шега!

Гауейн се разсмя на глас.

— Шега, разбира се — но пък и ти винаги си подчертавал преклонението си единствено към нашата добродетелна кралица…

— Как смееш! — избухна Ланселет, извърна се към него и го сграбчи за китката с такава сила, че едва не я счупи. Гауейн се опита да измъкне ръката си, но Ланселет, макар и по-нисък на ръст от него, успя да я извие, оголил зъби като разярен вълк.

— Спрете! Какви са тези разправии пред краля! — Кай се опита несръчно да ги разтърве, но в този момент се разнесе гласът на Моргана:

— А я ми кажи, Гауейн, какво ще кажеш за тези свещеници, които твърдят, че се прекланят единствено пред Дева Мария? Нима и тях ще обвиниш в плътска страст? Та нали знаем, че и Господ Исус Христос никога не се е женил, а един от дванадесетте апостоли склонил глава на гърдите му на тайната вечеря…

Гуенхвифар възкликна възмутено:

— Спри, Моргана! Това вече не е шега, а богохулство!

Ланселет пусна ръката на Гауейн. Гауейн се изправи и започна да разтрива следите от пръстите му, а Артур се намеси, смръщил вежди:

— И двамата се заяждате като малки момчета — може би трябва да ви пратя при Кай, за да ви напердаши в кухнята? Хайде, сдобрете се веднага. Не чух шегата, но каквато и да е била тя, Ланс, не може да е нещо толкова сериозно!