Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
— Не бъди толкова убедена, че Гуенхвифар е ялова, Вивиан — Кевин сви устни в горчива гримаса. — Тя беше бременна преди Маунт Бадон, и износи цели пет месеца. Можеше и да роди живо дете. Мисля, че тогава пометна от жегата, от теснотията в замъка и от страх пред саксонците… Жалко за нея, а жалко и за Артур, защото това нещастие го накара да измени на Авалон и да се отрече от Драконовото знаме.
Намеси се Ниниан:
— Тъй че не само с бездетството си Гуенхвифар донесе нещастие на Артур, кралице Моргоуз. Тя е творение на свещениците и вече му влияе прекалено много. Ако се случи някой ден тя все пак да роди дете и то да оживее… Тъкмо това би било най-лошо от всичко.
Моргоуз имаше чувството, че се задушава.
— Гауейн…
Вивиан каза остро:
— Гауейн е не по-лош християнин от Артур. Би сторил всичко, само МУ се хареса!
Кевин продължи:
— За себе си не съм наясно дали Артур се чувства действително толкова тясно свързан с бога на християните или всичко е дело на Гуенхвифар, се съгласява с нея от съжаление, и за да я зарадва…
Моргоуз заяви презрително:
— Та нима мъж, който престъпва клетвата си заради една жена, е достоен за владетел? Значи Артур е клетвопрестъпник, тъй ли?
Отговори Кевин:
— Чувал съм го да казва, че Христос и Дева Мария са му дарили победа при Маунт Бадон и че затова няма да отстъпи от християнството. Чувал съм го и да твърди пред Талиезин, че за него Дева Мария е едно и също с Великата Богиня, и че тя му е дарила победа, за да спаси земята ни… Че Драконовото знаме не било негово, а на баща му, Утър Пендрагон…
— Но това не му дава право да се отрича от него — каза Ниниан. — Ние от Авалон поставихме Артур на трона и той ни дължи вярност към знамето…
Моргоуз поде нетърпеливо:
— Има ли значение какво е знамето, което се вее над кралската войска? Войниците имат нужда от нещо, което да ги вдъхновява…
— Както винаги пропускаш най-важното — заяви Вивиан. — Ние от Авалон трябва да владеем тъкмо това, което живее в мислите и въображението на хората. Та нали в противен случай ще изгубим битката с Христос и душите им ще бъдат пленени от неистината! Пред тях винаги трябва да бъде символът на Дракона — съзнанието, че човечеството се стреми към съвършенство, а не към грях и разкаяние!
Кевин каза бавно:
— Чудя се все пак дали не би било добре тези по-дребни мистерии да продължат да съществуват заради глупците, а мъдрите да продължат да търсят високото познание. Може би досега достъпът на човечеството до Авалон е бил прекалено лесен, затова хората са престанали да го ценят.
Вивиан рече:
— Значи искаш просто да си седиш и да наблюдаваш как Авалон потъва все по-дълбоко в мъглите, така далеч, както е изчезнала страната на феите?
— Господарке, казвам само — продължи Кевин почтително, но твърдо, — че може би вече е прекалено късно да предотвратим това. А Авалон винаги ще съществува и винаги ще има хора, които ще търсят пътя към него през вековете — до края на света. Може би, ако някой не открие пътя натам, той просто ще трябва да разбере, че все още не е достоен.
— Въпреки това — настоя Вивиан все така рязко, — аз ще сторя всичко, което е по силите ми, за да задържа Авалон в този свят, дори ако трябва да загина!
В залата се възцари мълчание, и Моргоуз изведнъж усети, че се е вцепенила от студ. Тя каза:
— Разрови жаравата, Гуидиън — и започна да предлага вино на всички. — Пийни още, сестро. А ти, Първи арфисте?
Ниниан започна да налива вино в чашите, но Гуидиън така и не помръдна, сякаш бе изпаднал в транс. Моргоуз настоя:
— Гуидиън, стори каквото ти казах… — но Кевин протегна ръка и й нареди с жест да мълчи. После прошепна:
— Момчето наистина е в транс. Говори, Гуидиън…
— Всичко е потънало в кръв… — прошепна момчето, — кръв се лее като на жертвените олтари на древните, кръв залива трона…
В този миг Ниниан залитна и се препъна. Остатъкът от виното се изля в кървавочервена струя върху унесения Гуидиън и в скута на Вивиан. Вивиан скочи стреснато, а Гуидиън примигна и се отръска като кученце. После каза объркано: