Мъглите на Авалон (Том 2)

Ниниан понечи да се намеси, но в последния момент забеляза, че Вивиан клати отрицателно глава, затова каза само:

— Ще разбереш всичко, когато настъпи моментът, Гуидиън. Ако ще ставаш друид, първо трябва да се научиш да мълчиш и да не задаваш въпроси.

Той вдигна безмълвно очи към нея, а Моргоуз си каза: „Цялата подготовка за този ден си струваше, дори само за да видя Гуидиън толкова впечатлен, че да не може да проговори!“ Е, всъщност нямаше нищо чудно — Ниниан наистина бе прелестна. Изглеждаше почти като Игрейн на млади години — или дори като самата Моргоуз — само косата й бе повече златиста, отколкото червеникава.

Вивиан каза тихо:

— Засега мога да ти кажа само толкова — майката на майката на твоята майка е била Повелителка на Езерото, и има жреческо потекло. Игрейн и Моргоуз също са наследили кръвта на благородния Талиезин, както и ти самият. В теб се сливат много от кралските линии на тези острови, както и друидската кръв — затова те очаква забележително бъдеще, ако се окажеш достоен за това наследство. Но най-важно е да бъдеш достоен за произхода си — само кралската кръв не прави от човека крал. Нужни са и смелост, и мъдрост, и далновидност. Запомни, Гуидиън, този, който носи по право Драконовото знаме, може да е по-достоен за крал от този, който седи на трона — защото тронът може да бъде завоюван със сила или с лукавство, или както Лот получи своя — защото бе роден в кралско легло и майка му го зачена от крал в законен брак. Но знакът на Великия дракон можеш да получиш само по собствени заслуги — и то не само в този си живот. Сега ти разкривам една от мистериите.

Гуидиън заекна:

— Аз… аз… нищо не разбирам!

— Естествено, че не разбираш — сопна се Вивиан. — Нали ти казах, говоря за мистерия, а немалко мъдри друиди са учили живот подир живот, за да разберат по-малко от това. Нямах предвид, че трябва да разбереш, а да слушаш, да чуваш и да се научиш на подчинение.

Гуидиън преглътна отново и сведе глава. Моргоуз видя, че Ниниан не се усмихва. Той си пое дълбоко дъх, приел упрека, и седна в краката й, готов да слуша. Явно бе се отказал да иска обяснение и да прави забележки.

Моргоуз помисли: „Май точно това му трябва — да го обучават за друид!“

На глас каза:

— Значи сте дошли да ми кажете, че достатъчно съм се грижила за сина на Моргана, и че е дошло времето да го отведете на Авалон и да го обучите в мъдростта на друидите. Но дали бихте изминали целия този дълъг път само, за да ми кажете това — нали можехте да пратите някой обикновен друид, комуто да предам момчето? От години ми е ясно, че не е редно синът на Моргана да прекара живота си сред овчари и рибари. И къде ли би било по-подходящо да се подготви да срещне съдбата си, отколкото на Авалон? Моля, ви кажете ми какво още има — виждам по очите ви, че не е само това.

Кевин понечи да проговори, но Вивиан го прекъсна рязко:

— За какво ли пък да споделям с теб мислите си, Моргоуз? С теб, която винаги си се стремяла да извъртиш всяко нещо в свой интерес и в полза на синовете си? Ето, дори сега Гауейн е най-близък до трона на Артур — но не само заради произхода, а и заради обичта на краля към него. Още когато Артур се венча, аз знаех, че Гуенхвифар няма да му роди син. Само че предположих като най-вероятно, че тя ще умре при раждане, та не пожелах да лиша Артур от щастието, което би могъл да изпита в съвместния си живот с нея. Умреше ли тя, можехме намерим и по-подходяща жена. Но оставих нещата да се развиват от само себе си и сега той не би се отказал от нея, въпреки че е ялова — а във всичко това ти не виждаш нищо повече от възможността синът ти да наследи Артур.