Град от кости

— А аз си мислех, че е заради музиката. — Един човек с бастун прекоси улицата с намерение да тръгне по Бъркли Стрийт. Тя отмести поглед, понеже се боеше, че ако гледа някого по-продължително, току-виж му поникнали крила, още една ръка или езикът му станал дълъг и раздвоен като на змия. — Пък и кой го е грижа дали ти си имаш приятелка, или не?

— Мен ме е грижа — каза мрачно Саймън. — Скоро единствените хора без приятелки ще бъдем аз и Уендел, училищният портиер. А той мирише на белина.

— Поне знаеш, че той все още е свободен.

Саймън й хвърли убийствен поглед.

— Не е смешно, Фрей.

— Опитай с Шийла Барбарино, мацката с прашките — предложи Клеъри. В девети клас Клеъри седеше зад нея в часа по математика. Всеки път, когато Шийла си изпускаше молива — което беше често, — Клеъри бе удостоявана с гледката на бельото й, което нямаше как да не изскочи над невероятно ниската талия на джинсите й.

— Точно с нея Ерик се среща от три месеца насам — каза Саймън. — Между другото, той ме посъветва да си избера момичето с най-готиното тяло в училище и да я поканя на среща още в първия учебен ден.

— Ерик е сексистка свиня — каза Клеъри, която очевидно не искаше да знае кое момиче от училище е набелязал Саймън като притежателка на най-готиното тяло. — Може да наречете групата си „Сексистките свине“.

— Името е заето. — Саймън изглеждаше развълнуван. Клеъри му се опули, а междувременно раницата й пак започна да вибрира, което предхождаше рязкото иззвъняване на телефона й. Тя го извади от джоба на раницата си. — Пак ли е майка ти? — попита той.

Клеъри кимна. В съзнанието й отново изплува образът на майка й как стои, дребничка и сама, до вратата на апартамента им. Чувство на вина изпълни гърдите й.

Тя погледна към Саймън, който също гледаше към нея. В тъмните му очи се четеше тревога. Лицето му й беше толкова познато, че можеше да го скицира и насън. После се сети за самотните седмици, които предстояха без него, и пусна обратно телефона в чантата си.

— Хайде — каза тя. — Ще закъснеем за представлението.