Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
Във вестибюла срещна Мери Джеръд. Лицето й беше бледо и разтревожено. Попита го:
— По-добре ли е?
— Сигурен съм, че ще прекара спокойно нощта. Това е всичко, което може да се направи.
— Толкова е жестоко, толкова е несправедливо! — каза момичето сподавено.
Той съчувствено кимна.
— Да, случва се понякога. Надявам се… — Той се заслуша. — Колата.
Излезе навън, а Мери се качи горе.
— Много ли е зле? — извика Елинор притеснено, когато влезе в дневната.
Роди беше блед и загрижен. Доктор Лорд каза:
— Страхувам се, че състоянието й ще бъде шок за вас. Тя е почти напълно парализирана. Говорът й е съвсем неразбираем. Между другото, нещо определено я тревожи. Свързано е с адвоката й. Вие знаете кой е той, нали, госпожице Карлайл?
Елинор бързо отговори:
— Господин Седън — на Блумсбъри Скуеър. Но в този час едва ли е там, а не зная къде живее.
— Утре ще имате достатъчно време — увери я доктор Лорд. — Но бих желал госпожа Уелман да се успокои, колкото може по-скоро. Елате да се качим горе, госпожице Карлайл. Мисля, че двамата заедно ще успеем да я успокоим.
— Разбира се. Веднага ще се кача.
— Нямате нужда от мен, нали? — попита Роди с надежда.
Почувства се леко засрамен от себе си, но се ужасяваше при мисълта да се качи в стаята и да види леля Лора, лежаща безмълвна и безпомощна.
— Не, господин Уелман — отговори лекарят. — По-добре е да няма много хора при нея.
Роди не успя да прикрие облекчението си.
Доктор Лорд и Елинор се качиха горе. При болната дежуреше сестра О’Брайън.
Лора Уелман лежеше унесена, а дишането й беше тежко, придружено с хрипове. Елинор се загледа в нея. Изпитото й, разкривено лице я шокира.
Изведнъж клепачът на дясното й око потрепна и се повдигна. Изражението на лицето й леко се промени, когато позна Елинор. Опита се да заговори:
— Елинор… — Едва ли някой би могъл да разбере думата, ако не предполагаше какво би искала да каже тя.
Племенницата й веднага й отговори:
— Тук съм, лельо Лора. Тревожи ли ви нещо? Искате да повикам господин Седън?
Последва нова серия от дрезгави, гъргорещи звуци. Елинор се досети за смисъла им и я попита:
— Мери Джеръд?
Дясната ръка на болната се раздвижи. От устата й отново се чуха неразбираеми звуци. Доктор Лорд и Елинор безпомощно повдигнаха вежди. Звуците продължиха настойчиво. Най-после Елинор успя да разбере нещо.
— Обезпечаване? Искате да я обезпечите в завещанието си? Искате да получи някакви пари? Разбирам, скъпа лельо Лора. Това е съвсем просто. Господин Седън утре ще дойде тук и всичко ще стане точно както искате.
Болната се успокои. Отчаяният израз изчезна от молещите й очи. Елинор взе ръката й и усети как пръстите на болната леко я стиснаха.
С огромно усилие госпожа Уелман каза:
— Вие — всички — вие…
— Да, да. Оставете на мен. Ще се погрижа желанията ви да бъдат изпълнени.
Отново почувства натиска от пръстите на леля си. После ръката й се отпусна. Клепачите й се затвориха.
Доктор Лорд хвана Елинор подръка и внимателно я изведе от стаята. Сестра О’Брайън зае отново мястото си до леглото.
Мери Джеръд и сестра Хопкинс разговаряха на площадката на стълбището. Като видя доктор Лорд, Мери се спусна към него.
— О, доктор Лорд, мога ли да вляза да я видя? Моля ви!
— Само че пази тишина и не я безпокой — кимна й той.
Момичето влезе в стаята на болната. Лекарят каза:
— Влакът ви закъсня. Вие… — и замълча. Елинор беше извърнала глава и гледаше след Мери. Изведнъж осъзна, че той беше престанал да говори. Обърна се към него и го погледна въпросително. Той се беше втренчил в нея и изразът на лицето му беше озадачен. Елинор се изчерви.
— Моля да ме извините. Какво казахте?
Питър Лорд промълви бавно:
— За какво говорех? Не си спомням. Госпожице Карлайл, вие се държахте чудесно! — После продължи топло: — Направихте всичко както трябва — бързо я разбрахте и я успокоихте.
Сестра Хопкинс леко изсумтя. Елинор каза:
— Бедната! Ужасно се разстройвам, като я гледам в това състояние.
— Естествено. Но не го показахте. Сигурно умеете да се владеете.
Тя сви устни.