Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ру се намръщи, потупа с пръст брадичката си и попита:
— И кой поема тези договори?
— Истърбрук — каза Луис. — Или поне някои от компаниите, от които държи дял, или притежаваните от мъже, върху които има значително влияние. Знаеш, че той имаше сериозен бизнес с „Джейкъби“, преди да ги довършиш.
— Какво открихте, когато прегледахте сметките на Джейкъби?
Язон грижливо беше проучил всички тези сметки, докато Ру плаваше през морето, за да спаси Ерик. Ру беше убил Рандолф и Тимъти Джейкъби, когато се опитаха да го ликвидират, и вместо да остави жената на Рандолф Джейкъби, Хелън, и децата й на улицата, беше приел да ръководи „Джейкъби и синове“ от нейно име.
— Какъвто и общ бизнес да са имали Джейкъби и Истърбрук, няма нищо записано — каза Джейсън. — Имали са няколко договора, но нищо необичайно, само няколко странни лични бележки, чийто смисъл не разбирам. Само едно нещо не съвпада.
— Какво? — попита Ру.
— Джейкъби бяха твърде богати. На тяхна сметка е имало злато в няколко сарафски къщи, което… ами, не знам откъде е дошло. Имам сметки отпреди десет години — махна към купчината счетоводни книги, струпани на пода, — но източникът не е ясен.
Ру кимна.
— Контрабанда. — Помнеше първия си сблъсък с Тим Джейкъби заради някаква контрабандна коприна, която бе успял да прибере. — Колко е златото?
— Над трийсет хиляди суверена — отвърна Джеймс. — Още не съм открил всички сметки.
— Не казвай нищо за това на никого. Ако ти се наложи да говориш с Хелън Джейкъби, просто й кажи, че нещата вървят по-добре, отколкото сме мислили. Избягвай подробностите, просто я увери, че тя и децата й са защитени за цял живот, каквото и да се случи с мен. И я попитай дали има нужда от нещо.
— Ти няма ли да се видиш с нея? — попита Луис.
— По-късно. — Ру се огледа. — Трябва да съберем още ресурси, и то скоро, така че си отваряй ушите за сделки, в които можем да се включим или направо да отнемем. Но го прави кротко — всяко споменаване на „Ейвъри и синове“ ще вдигне цените по-бързо от пролетно наводнение. — Двамата го погледнаха с разбиране и Ру продължи: — Сега ще прескоча до „Барет“ да се видя с партньорите си. Ако ви потрябвам, ще съм там до края на деня.
Извади един сребърник и го даде на момчето на вратата.
— Да се почерпиш, Ричард.
Хлапакът се ухили. Ру се беше постарал да запомни имената на всички слуги в кафенето на Барет и бакшишите му бяха щедри. Само допреди три години работеше тук и много добре знаеше колко тежка е работата. Освен това, ако му трябваше някоя специална услуга от прислужник — да занесе писмо до другия край на града или да приготви специално блюдо за някой съдружник в търговията, го обслужваха бързо заради щедростта му.
Качи се по стълбите до балкона над централната част на гостилницата. Партньорите му Джеръм Мастърсън и Стенли Хюм го чакаха. Ру седна на винаги запазения за него стол.
— Здравейте, господа.
— Добро утро, Рупърт — каза Джеръм.
Хюм повтори поздрава и тримата се заловиха с предобедните дела на компания „Горчиво море“ — най-големия търговски концерн в Островното кралство.
2.
Предупреждение
Ерик кипеше от яд.
Цял ден беше кроил планове как да назначи в отряда си хадатските планинци, които беше взел от барона на Тир-Сог, а му казаха, че били напуснали замъка на принца и никой не знаел къде са отишли, нито по чия заповед. Накрая стигна до кабинета на рицар-маршала на Крондор, но той пък бил имал важно съвещание с капитан Калис.
След много чакане един чиновник го покани да влезе.
— Какво има, старши сержант? — попита Уилям.
— Става дума за хадатите, милорд — отговори Ерик.
— И какво? — попита Калис.
— Няма ги.
— Знам — усмихна се Калис.
— Имах планове да…
Рицар-маршал Уилям вдигна ръка.
— Старши сержант, каквито и планове да сте имали, сигурен съм, че съвпадат с нашите. Но вашите забележителни дарби в тази област не са необходими.
— В коя област? — присви очи Ерик.
— В ученето на планинци как да се бият по хълмове — каза Калис и махна на Ерик да седне.
Уилям посочи картата, окачена на отсрещната стена.
— Сержант, имаме хиляда мили хълмове и планини, които преминават северно от Великото звездно езеро чак до Ябон. Ще ни трябват хора, които могат да преживяват там, без да разчитат на продоволствие от Крондор.
— Знам, милорд, но… — почна Ерик.
Уилям го прекъсна отново.