Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Взимаш мястото на Боби.

— Но Джедоу е бил с вас по-дълго… — почна Ерик.

— Но ти си му хванал цаката — прекъсна го Калис. — Джедоу не е. Като сержант ще се справя отлично — виждаш как се оформят новобранците, — но ако го повиша, ще ми пречи повече, отколкото ще ми помага. — Вгледа се мълчаливо в лицето на Ерик. — Уилям не преувеличаваше за способностите ти като тактик. Ще трябва да поработим и над познанията ти по стратегия. Знаеш какво предстои и знаеш също така, че когато борбата започне, може да се окажеш на бойното поле със стотици мъже, които ще очакват от теб да им опазиш живота. Един древен исалански пълководец е нарекъл това „мъглата на битката“, а мъжете, които могат да опазят другите живи, докато наоколо ври и кипи, са рядкост.

Ерик мълчаливо кимна. С другарите си, които бяха пътували с Калис, той бе видял армията на Изумрудената кралица, известно време бяха част от нея, и си даваше сметка, че когато войската наемни убийци се изсипе на бреговете на Крондор, ще настъпи хаос. А сред този хаос можеха да оцелеят само добре обучените, дисциплинирани и корави мъже. И от тези мъже щеше да зависи съдбата на Кралството — и на останалата част от Мидкемия, — а не от традиционните армии.

— Добре, капитане. Приемам — каза Ерик.

Калис се усмихна и сложи ръка на рамото му.

— Ти просто нямаше избор, старши сержант. Сега трябва да предложиш няколко души; трябва ни още един сержант до края на тази година и половин дузина ефрейтори освен това.

— Алфред от Даркмоор — каза без колебание Ерик. — Беше ефрейтор и голям побойник, докато не го подхванах. Готов е да поеме отговорността, а в сърцето си още е кавгаджия. Това качество ще ни потрябва, щом му дойде времето.

— Имаш право — каза Калис. — Впрочем, кой мъж не е кавгаджия.

— Мисля, че имаме достатъчно хора за ефрейтори — каза Ерик. — Тази вечер ще приготвя списък.

Калис кимна.

— Трябва да поприказвам с Патрик преди този прием да се е издънил съвсем. Извини ме.

Щом видя, че Калис го остави, Ру се върна и го попита:

— Е, теб ли те повишиха, или Джедоу?

— Мен — отвърна Ерик.

— Моите съболезнования — каза Ру. После се ухили и плесна приятеля си по ръката. — Старши сержант.

— Ти кажи за теб. Беше почнал да разправяш как са работите вкъщи.

Ру се усмихна вяло и сви рамене.

— Карли още ми се сърди, че тръгнах след вас така набързо, и е права: децата не ме познават, макар че Абигейл все пак ми вика „тате“, а малкият Хелмут само се подсмихва плахо и гука. — Ру въздъхна. — Честно казано, много по-топло ме посрещна Хелън Джейкъби.

— Е, според това, което си ми разправял, дължи ти го. Могъл си да изхвърлиш и нея, и децата й на улицата.

Ру задъвка парче сушен плод.

— Не съвсем. Оказа се, че свекър й не е участвал в заговора за убийството на тъст ми. — Сви рамене. — Още имам да връзвам няколко охлабени края. Язон, Дънкан и Луис са се грижили добре за компанията ми, докато ме нямаше, а партньорите от компанията не са ме ограбили съвсем безогледно. — Ухили се. — Поне не съм намерил доказателства досега. — Лицето му отново стана сериозно. — И освен това знам, че тази войска, от която ти ще станеш съществена част, ще има нужда от провизии, оръжие и брони. А те не са никак евтини.