Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Докторе, тръгвай веднага! — каза тя — Трябва да дойдеш незабавно!
Моргенес я изгледа и отстъпи назад.
— Влизай, Рейчъл. Не знам какви среднощни кошмари са те довели, но щом вече си дошла…
— Не, не, глупако! Става въпрос за Сузана! Дойде й времето да ражда, но е много изнемощяла. Страхувам се за нея.
— Кой? Какво? Е, както и да е. Един момент да си взема нещата. Ама че ужасна нощ! Върви, ще те настигна.
— Но, доктор Моргенес, нося ти фенер.
Твърде късно. Вратата се хлопна и тя остана на Стълбището под стичащите се по дългия й нос дъждовни капки. Изруга и зашляпа обратно към помещението на прислугата.
Скоро докторът затрополи по стълбите; изтърсваше водата от наметалото си. Спря на вратата и с един поглед разбра положението: извърнала лице настрана, на леглото лежеше бременна жена и стенеше. Тъмната й коса беше разпиляна по челото и в потния си юмрук стискаше ръката на коленичила до нея млада жена. Откъм краката й стояха Рейчъл и друга възрастна жена.
Възрастната пристъпи към Моргенес, докато той сваляше натежалото си от дъжда наметало.
— Здравей, Елиспет! — промълви той. — Как е положението?
— Боя се, зле, господине. Иначе, знаете, щях да се оправя сама. От часове се мъчи и кърви. Пулсът й е много слаб.
— Хм.
Моргенес се наведе и затършува в чантата си.
— Дай й малко от това — каза той и подаде запушено с тапа шишенце на Рейчъл. — Само една глътка, но гледай да я глътне.
Продължи да рови из чантата си, докато Рейчъл внимателно разтвори стиснатата, трепереща челюст на жената в леглото и наля малко от течността в устата й. В изпълнената с тежка миризма на пот и кръв стая внезапно се разнесе някакъв странен, остър аромат.
— Докторе — каза Елиспет, — не мисля, че можем да спасим и майката, и детето. Ако изобщо можем да спасим някой от тях.
— Трябва да спасите детето — прекъсна я Рейчъл. — Това е дълг на почитащите Бога — така казва свещеникът. Спасете детето.
Моргенес се обърна и я изгледа ядосано.
— Добра жено, почитам Бога по мой си начин, ако нямаш нищо против. Ако спася нея — а не съм казал, че ще мога, — тя винаги може да си роди друго дете.
— Не, няма да може — разгорещено отвърна Рейчъл. — Съпругът й е мъртъв.
Моргенес най-добре би трябвало да знае това, помисли си тя. Рибарят, съпругът на Сузана, често посещаваше доктора, преди да се удави — макар Рейчъл така и да не проумя какво толкова си говореха двамата.
— Е — измънка смутено Моргенес, — винаги може да си намери друг… Какво? Съпругът й?
Докторът внезапно се разтревожи и се втурна към леглото. Изглежда, чак сега осъзна коя лежи там и чий живот изтича заедно с кръвта й върху грубите чаршафи.
— Сузана? — попита тихо той, посегна и обърна изкривеното от страх и болка лице към себе си.
За миг тя разтвори широко очи и отново ги затвори при поредния пристъп на болка.
Моргенес изпъшка — Сузана изстена — и вдигна изкривеното си от гняв лице към Рейчъл и Елиспет.
— Защо никой не ме е уведомил, че на това нещастно момиче му е време да ражда?
— Трябваше да роди чак след два месеца — кротко отвърна Елиспет. — Знаете това. Ние сме също толкова изненадани, колкото и вие.
— А и защо би трябвало да те е грижа, че някаква съпруга на рибар ще ражда? — намеси се Рейчъл. И тя можеше да се ядосва. — И защо обсъждаме това сега?
Моргенес й хвърли кратък поглед и примигна.
— Права си. — Обърна се отново към леглото и каза на треперещата жена: — Ще спася детето, Сузана.
Тя кимна и извика от болка.
Тъничкото пискливо стенание беше все пак плач на живо бебе. Моргенес подаде малкото, изпоцапано с кръв новородено на Елиспет.
— Момче — каза той и отново насочи вниманието си към майката.
Стихнала, тя дишаше по-спокойно, но кожата й беше бяла като мрамор.
— Спасих го, Сузана. Трябваше да го направя — прошепна той.
Ъгълчетата на устните й потрепнаха — може би в опит да се усмихне.
— Знам… — промълви тя с учудващо мек за пресъхналото й гърло глас… — Само… моят Ейлференд… да не беше… — Силите й секнаха и тя млъкна.